Апокалипсис

Апокалипсис

Ще падне тежък, черен мрак.
Ще отзвучи здраве и сила.
В морето бурно светъл знак
ще търси пусто мойта мила.

Горите ще умрат в скръб.
Дъжда ще пада омагьосан,
сив път или божествен съд
ни носи към обект джиросан.

Небето ще гори, ще пука,
светкавиците ще искрят.
Кога далеч, кога пък тука
безумни сатани летят.

Ще спрат и пиянство и разтуха
и много хора ще умрат.
Безброй тълпи, безброй разруха
правителствата ще свалят.

Ще затрепери, майко мила,
юнашки ще ни разтресе,
ще търсим изход, но без сила
и ада ще ни казва “не”.

Не спре ли, ще заплувам мила
във вакханалното море,
ще плувам с дяволска горила,
до мен горгоната ще мре.

До блясък ще засветим също,
главата ми ще заискри
и напрежението вкъщи
хиляда волта ще роди.

Ще заискри и Санта Клаус,
дори да дойде ще реши,
че Бог не е, че Бог не може
да ни или не ни прости.

Не вярвам вече в тебе Боже,
в молитвите и любовта
и всуе ние се тревожим
в пепел, смърт и суета.

Чакалите ни яли, драли,
и пак заръфали плътта,
целувал цъфнали гангрени
умирам и когато спя.

Ще съмне ли, не, няма нищо
да ни спаси от този гнет.
Безбожници, да се покаем
и припикаем тъпия късмет.