Баща
Животът е една уморена надежда...
Хорхе Луис Борхес
Всяка вечер ти разчупваш своя хляб
сам останал в стаята замислен...
Тъй далеч от теб е твоят син,
а със него всеки миг си.
Колко дълго ще пътува той,
за да стигне в дълга нощ безкрайна –
дълбоко сладката умора
на радостта да си баща.
Ти не казваш нищо, но милееш,
с погледа си галиш скъпи вещи...
... Няколко рисунки, фотографии –
чакаш да прекрачи прага.