Баладата на чернобрадия исполин

Дата: 
четвъртък, 16 May, 2019
Категория: 

Баладата на чернобрадия исполин

Лампадите догарят в поглед вечен
съня от сладоледената вечер
на дни, които с теб необратимо
забравихме на масата на “Аморино”
пред St. George на Рона с нежна рима,
потопена в лодката незрима;
смехът на слънцето над Notre Dame
сред беседките разкошни на Адам;
баладата лирична за делата им –
на Рим, Милано, Черколе недоловим
премахна сянката за зримия ми стих.
Вторник от фонтана бартолдиев пих
черни струни в сладък дъх и ще загина
от вярната ръка на домакиня.
Пред летния фенер започнах тази рима,
привършвам я в следобедния чай
сред лятна буря в стар окай,
следа на гняв осмян и самота
и теб погледнах, Анджела.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите