Безсъница

Безсъница

Не, не мога да спя. В пепелника
куп угарки “Внимавай!” ми викат.
А под моя прозорец отворен
двама млади от снощи говорят.

Що за разговор – даже не зная,
но е ясно – не стигат до края.
На сина ми момчето прилича
и съседско е май че момичето...

Не им завиждам. Малко се вълнувам,
когато млъкват, за да се целуват,
и казвам си без завист и със радост:
“Докле е младост, ах, докле е младост!”.

И  мога да спя. И поглеждам.
Той към нея все тъй се навежда
и на бас ще се хвана дори, че
пак я пита, дали го обича...  

Ще будувам, разбрах, то се вижда.
Но не съмва!
А аз недовиждам –
може би там, под моя прозорец
няма никой и спомен говори...