Бит и история в “Пиянството на един народ”

Бит и история в “Пиянството на един народ”

(Символика на пиянството)

Повече от сто години след създаването си романът “Под игото” звучи със същата актуалност и жизненост. Една творба, която отразява вярно съдбините на народа, не може да остане в забвение. Нещо повече, преведена на 28 езика, тя разказва за България и българите чрез думите на Иван Вазов на целия свят. Литературната критика отдавна е надхвърлила 400-те страници на романа и въпреки че в различните епохи го тълкува превратно, запазва най-топли думи за това съкровено българско произведение.

Символиката е обикнат творчески похват на големия български писател. Използвайки противопоставянето пиянство-трезвеност, Вазов разкрива опиянението, което е обхванало българите в дните на подготовката на Априлското въстание. Като писател патриот и демократ, Вазов следи отблизо големите исторически събития в България и счита, че в цялото Възраждане няма друг момент на по-силна екзалтация на духа. Накратко, това неимоверно възраждане, издигане и извисяване на бунтовното у българите, авторът поетично определя: “Пиянството на един народ”. Уловил вярно пулса на една епоха, писателят анализира генезиса на борбата във времето 1875-1876 година.

Въпреки високите зидове, които ограждат всяка българска къща, въпреки вкоренената консервативност и патриархален дух, свежият лъх на новото, революционното, навлиза в живота на българския народ. Романът повествува за това как всяко българско сърце по свой начин отреагира, приобщава се или не към съдбоносния проблем на епохата. Творбата носи заглавие “Под игото”, но не за да пресъздаде един народ от роби, а да очертае облика на хора с пораснало съзнание, подготвени за пиянството на революцията. Свободолюбивото чувство трайно е насадено в душите на българите и те са готови на свята саможертва. Художествено убедително и исторически правдиво писателят разкрива бързата градация на революционното надигане на духовете от незабравимия епизод с думите на Събка на изпита в училището до нечуваната дързост на пияния Безпортев, който посред бял ден яхва случайно минаващия турчин. Тогава чорбаджи Марко произнася една нова молитва за България: “Лудите, лудите. Те да са живи!”.

Една чудна пролет разцъфтява в душите на хората, отхвърлили мисълта за робството. В главата “Пиянството на един народ” Вазов започва своя разказ с описание на астрономическата пролет, която разтваря природата за нов живот. Своеобразен психологически паралелизъм има в съответствието между чудната пролетна картина и красивото чувство, родено в душите на хората. Нетрезвият човек е по-интересен. Ако разсъждаваме по противопоставянето пиянство-трезвеност, откриваме, че трезвостта е синоним на бездушие, равнодушие, неангажираност с проблемите на времето. Пиянството става синоним на обвързаност с епохата, приобщаване към борбата. И когато цял един народ е обхванат от това чувство, това е забележително, достойно за епопея, каквато представлява “Под игото”.

Главата “Пиянството на един народ” е своеобразно лирическо отклонение в творбата, защото разкрива емоционалното отношение на писателя към епохата. Понятията бит и история са различни в политическия речник, но има епохи, в които те стават адекватни. Това е феноменалното на времето 1875-1876 г., което Вазов опоетизира в своята творба. За самото въстание той пише по-малко, отколкото за неговата подготовка, за прелюдията на борбата, както сам се изразява. Въстанието е нужно на автора само откъм неговата трагична страна – като “чудовищен крах на най-светлите надежди”. Белетристичното му изображение започва не от първите дни на възторг, а от момента, когато се появяват първите признаци на униние и разложение.

В главата “Въстание” той описва Клисура, която вече пети ден е в революция, проявяват се първите признаци на разочарование и предусещане на краха. Писателят поставя своя акцент умишлено на времето, в което българите са изживяли един ренесанс на духа, достигнали са до пълна екзалтация на поривите.

Проследявайки историческото време на Възраждането в България, Вазов доказва, че за да се постигне екстатичния април 1876 г., много български патриоти, революционери, са дали своя принос, подготвили са почвата на революцията. Пътят към април 1876 г. започва още от Паисий (1762 г.), когато е създадена една малка книжка с претенцията да докаже, че народ, който има славна история, може да има и славно бъдеще. Самочувствието на един народ се гради и на неговата величава история. Хвърлил първата искра в народната свяст, Паисий повежда върволицата от сеятели на народната нива, за да се стигне до момента, когато този народ вече е буден, т.е. узрял за революцията:
И в няколко деня тайно и полека
народът порасте на няколко века.

Каква динамичност на духовните процеси се получава в дните на подготовка на Априлското въстание. Писателят не може да узнае своя народ в неговата небивала досега възторженост, саможертвеност. Дори когато съзнава големия исторически риск, народът не се отказва да върви гордо към своята Голгота. Вазов внушава хиперболично масовостта в подготовката на въстанието. Включено е духовнеството, “спъвалото на революцията”. Включват се чорбаджиите, които са консервативната и предателската част на народа. Интелигенцията изиграва своята роля в подготовката. Като използва метонимията, леко иронично Вазов внушава, че всяко съсловие е взело участие в борбата. Неописуем е оня възторг, който обхваща всички преди въстанието. Младите пеят революционни песни, те се събират да леят куршуми и подготвят оръжието си. Младите жени месят пексимет, за да пекат сухари за бунтовниците. Чорбаджи Марко отсича черешата си за топ за въстанието. Това поетично се нарича “пиянство”.

Значението на “Под игото” е не толкова в отражението на самата борба, колкото във внушението на патриотичния подем и борчески патос. Силата му е в оная осезаемост, с която чувстваме съзряването на един народ за революция, оная убедителност, с която виждаме как от роба се ражда бунтовникът.

Романът “Под игото” и до днес има своето значение на пример за обществено ангажирана творба. През призмата на времето откриваме, че писателят, патриарх на българската литература, ни учи на родолюбие, нравственост, принадлежност на народа и ангажираност с неговата историческа съдба.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.