Бургас в началото на XX век

В поразиите си, когато трябваше да заобикалям блатата, за да сляза в Бургас, аз минавах край Атанаскьой (дн. ж.к. Изгрев и част от ж.к. Зорница), слизах на север от града и чаках нощта до казармите. Почивах при малкия руски паметник – едничек спомен от великата Освободителна война (1877-1878 г.) по цялото наше крайбрежие. Тук брегът е висок – царува над морето и града (става дума за Морската градина и руския паметник до Летния театър). Щом се стъмни прекосих край болницата – високо над морето (там до театъра е била болницата – Лазарета), слизам между разкривените хамбари пред пристанището и зад митницата минавам над южното високо крило на града (Ешек булевард – дн. бул. Иван Вазов).

Тук в онова време сред високата крайбрежна нива се издига старо цилиндрично здание като кула (тази кула е била разположена на ъгъла на днешния бул. Иван Вазов и ул. Св. Патриарх Евтимий). Над нея някога се е въртял оня крилат демон когото бедният Дон Кихот нахалост се е опитвал да победи в първия си грандиозен поход по Испания. В мое време демонът тук беше победен от друг Дон Кихот, не по-малко смел и безцеремонен – народното суеверие.

Запустялата тази вятърна мелница беше вампирясала. Аз обаче отивах в нея не при вампир. Тук се беше заселил Николаевич – един руски арменец, обрулен враг на помазаниците, бил в Париж, и в Лондон, и в Швейцария, и в Америка, като предварително си изгубил паспорта и името си в Сибир.

– Здрасти!

– Пак ви гонят? Заповядайте на чай.

– Не, сам бягам.

– Защо? Заповядайте на чай.

– Намислих да правя описание на черноморския бряг.

– Вий почакайте да стане нужда пак да ви служат стражари, че тогаз ...

Николаевич добре знаеше кога и къде се почват описания и се пишат животописи. Но и неговата вятърница не беше неудобна.

----------

Откъснат от света в дъното на най-големият наш залив (Бургаския), Николаевич – печален и самотен чужденец – гледаше от фантастичния кьошк дни и нощи залива, препълнен с лодки, фелики, мауни, гемии и параходи; гледаше насреща чудното очертание на великолепните Странджанки брегове, опулени в едно островче – скала сред залива; гледаше тия просторни и девствени за лов блата – езера – и гледаше най-после тоя нов град под себе си – град, който едва преди четвърт век е бил само няколко житарски хамбари.

... В тоя чуден кьошк над вампирясалата воденица аз се въртях като сред феерическо осветление. Към североизток под очите ви се чертае малкият сега едва забелазван нос, под който са построени първите запазени и до днес хамбари и първата някаква запазена скелица... Или не: ето в мястото дъсчената неотдавна скелица (кей) днес пищи правият трен (влак) от София (първият влак пристига в Бургас на 14 май 1900 г.), а във водите се издигат гигантски машини, които задръстват дъното на морето със зийлопски стълбове от камъни и цимент..., строят модерното пристанище (пристанището е пуснато в експлоатация на 18 май 1903 г.)! То огрозява залива, макар и строго да се държи о очертанията на естественото бургаско пристанище, което беше чудно красиво...

----------

– Николаевич, не дотегна ли ви Бургас?

– Моята вила и тоя залив не ми дотягат – отговаряше меланхолично Николаевич.

Защо му трябваше на тоя без дом и род скиталец градът, па бил той нов, хубав и угледен? В него се пари печелеше, лъжеше се, шейретствуваше се, злоупотребяваше се и с бога, и с мамона, крадеше се и се обираше, и то с такава вихрена трескавост, щото евреии, гърци и българи досуш се заличаваха на “пияцата”, т.е. пред оголения и окъсан български селянин, какъвто само се явява и тук, тъй като околовръст на Бургас, както и около Созопол, няма ни едно гръцко село.

Бургас има две улици – артерии на “бъдещата българска Марсилия”. Тия две улици се пресрещат в прав ъгъл сред града – но не са още кръстосват. Здания високи, нови, хубави; всички над магазини и дюгени. Навред напрегнати лица, позапретнати ръкави, ръце и очи, хищно опулени. Не е твърде чисто, малко мъгли, повече горещини, но чудни и пленителни нощи, а при туй по едно време с осем бляскави шантана... Шумен бекярски (ергенски) град, който изглежда, че още не са подушили младите ни лекари, та да ходят да шейретсвуват със здравите в София... Липсват води, градини и алеи за разходки: град при море и между просторни блата, а без сенки. Зад града на запад първите жители бяха разработили хубави лозя, а по-видните богаташи бяха издигнали и сенчести чардаци. Но градът изведнъж избуя и посипа тия хубави места с нови здания и улици. Тия сега вече посягат към селцето Атанаскьой, което е само на един километър от тук. То е до брега на едноименното блато, което се извива като ухо, отначало почти се протрива о морето, а после пуща край към Балкана. Както Бургаското блато, така и това Атанаскьойското пръскат бреговете си със сол...

Двете блата се разклоняват зад Бургас в тъп ъгъл и откриват една красива обширна степ – гола тревиста, която граничи с Айтоския Балкан. До първите вълни на планината са айтоските тополи и минералните бани. Тук има вкусни дини, мастика от първо качество и през лятото гъмжило от тънкокоси гъркини от Анхиало (дн. Поморие), Месемврия (дн. Несебър) и Созопол. През зимата обаче ветровете и снеговете брулят хубавия нов хотел на минералните бани, който запустява: тук тогава сегиз-тогиз се провиква по-старият от братята Сунгарци, който хубаво си погулява на забатачения им съседен чифлик. А какви студени балкански води извират при тия бани! Бургаски откак се свят засветували, ги мамят в града си, пеят им “кога ще ми дойдеш, море” – но водите не щат сами да им дойдат – не искат!

Че градина ли парк би имал града на северното си крило зад казармите (24-ти пехотен Черноморски полк), болницата, че към руския паметник! По-красива, несравнимо по-красива от варненската крайморска градина, защото би слизала до самите морски вълни! В Бургас имаше една частна романтична градина (градината на Жозеф Бонал 1822-1903 г.) с великолепни сенки – на южното също високо крило на града, но... там сега се гизди грамадното и най-красиво здание в града – това е Окръжния съвет.

Става дума за новата сграда на Окръжния съвет и постоянно действащия орган към съвета Окръжната постоянна комисия (La prefecture), а тава е сградата на Стария съд на ул. Св. Патриарх Евтимий 16, на площад Жени Патева. Сградата започва да се строи през 1893 г. За наблюдаващ и отговарящ за хода на строителството от страна на правителството и лично от Стефан Стамболов като министър-председател е определен доверения му човек в Бургас Страти Димитров – народен представител (18 години, 1887-1905г.) и председател на Народнолибералната партия (Стамболовиската партия) в Бургаския район, дълги години кмет, общественик и голям дарител, прадядо на пишещия тази бележка. Сградата е завършена през 1895 г., а в началото на новия XX век е настанен и Окръжния съд. През 1934 г. там са събрани трите съдилища – Окръжния, Градския и Мировия съд и сградата е обявена за Съдебна палата. Окръжния съвет и Окръжната постоянна комисия, като постоянно действащ орган са преместени в сградата на Бургаската търговско индустриалната камара на ул. Цар Петър № 1 и оттогава до днес те се в тази сграда, днес там се помещава Областната управа – бел. моя.

От градината ни следа: всяка лехичка се е превърнала в къщица. И добре стана: прекараната от тук към пристанището железница продра хълма и сега там се видят само сипеи. А и това зло бе на добро: зад тези сипеи са морските бани – мъжката и женската, близки една до друга, та сега не са на очи и само насъне сърдят и радват Христовите пастири – сърдят ги по водосвет, а радват ги в църква, защото са съществен подтик за сватби в този бекярски (ергенски) град.

----------

Бургас със своя залив е един брилянт от първа величина в украшенията за свободната българска земя. И имаше от какво да е доволен тук Николаев – тоя чужд немил и недраг отшелник, останка от разбития кораб на светлата плеада руски Аргонавти. Ех, колко мил и колко умен човек беше той! Вярвайте ми, сред сган от новоизпечени лъжци и престъпници в този нов град, аз едничко от него научих да мразя лъжата и престъплението, а не лъжците и престъпниците. Впрочем аз още един съвет имам от него, за който също трябва да му благодаря, защото никой, поне тъй рано, не би ми го дал. Когато “диктаторът”(Стамболов) и прочие “катурнахме” и т.н., то Николаевич, възхитен ми рече:

– О, щом вършите това, останете си до гроб социалист! И се пазете занапред от коронован диктатор.

Ех, защо не го послушахме! Накъде сега...