Бургаският художник Станислав Лазаров представя възможните (ни) “Битиета”

Това е четвъртата поред самостоятелна изложба на Лазаров и в нея са включени четиридесет и две платна, които могат да бъдат обединени от общия тематичен център – в търсене на намерения смисъл. “Търсене”, защото при този художник всяка истина е подложена на проверка, а “намерен смисъл”, защото всяка картина е едно откровение, което ни помага да пътуваме към себе си.

Лазаров рисува не просто усещания, а идеи; не чисти преживявания, а възможни такива. Неговото изкуство е родено от срещата на въображението с интуицията. За художествения му свят е характерна една често повтаряща се безсубектност – в него на практика липсва фигурата на човека. Тази безсубектност обаче е до голяма степен субективно конструирана и в нея отсъствието е знак за присъствие. Отсъстващият човек е заменен от своите вещи, огледала и проекции – четката на художника, вазата с цветя, светлият прозорец на къщата, рибарската лодка, закотвена на кея, задрямалата стара къщурка, която притихнала очаква своя стопанин – всички те са субститути на човешкото, формиращи различните екзистенциални реализации на един отсъстващо-присъстващ субект.

Битийните модуси, оразличими в картините на художника, могат да бъдат сведени до няколко възможни жизнени алтернативи: завръщане към времената на автентичното и архаично живеене (“Диалози”, “Провинциална суета”, “Зад дувара на времето”, “Да се завърнеш...”), непрестанното пътуване в търсене и утвърждаване на собствената идентичност (“Одисеев мотив”, “Сговорна дружина”, “Между сто лета”, “Преди изгрева” ), актът на творчеството като демиургичен и катарзисен акт (“Творецът си почива”), прибиране към себе си посредством фантазното и въображаемото (“Мистерии”, “Урбанистична кардиограма”, “Оранжева импресия”, “Хаотичен ред”), потъването в света на природното (“Цветопис”, “Цветни трептения”, “Брезите”) или в подсъзнателните бездни на нашето (не)спокойно море (“Синьо равновесие”, “Рибарски вечери”, “Полунощна илюзия”, “Брегове”).

Картините на Лазаров не си поставят за цел да разтърсват с неочакваност или да предизвикат хаос от трескави въпроси. В тях няма да намерите шокова образност или експресионистична загуба на контрол. Въпреки това, те провокират сетивата с умелото съчетание на цветове, което придава нов смисъл на познати обекти от всекидневието. Тук е мястото да припомним мисълта на големия теоретик и историк на изкуството Иполит Тен, според когото “езикът на живописта е колорита”. Особената геометрия на линиите, симетрията при изграждането на композицията, богатството от тонове, подборът на детайлите, способността да се улови движението и да се зафиксира мига – това са част от особеностите на художествения почерк на Станислав Лазаров.

Картините на Лазаров, изпълнени със звуци, форми и цветове, едновременно галят сетивата и припомнят на устремената към суетите на делника човешка душа, че е време да се отърси от своята преходност, надниквайки в един пожелан и нарисуван свят. А този свят, роден от въображението на твореца, в един и същ миг примамващ и съблазняващо привиден, щом е измислен веднъж, става по-реален от нашите сънища или страхове.

Този свят на множество битиета, заключени в картините на твореца, изгражда здрави нишки между пластовете на времето, между небето и земята, между вчера и утре, между лятото на човешките очаквания и зимата на нашите страхове, за да ни откара с лодката на желанията ни към брега на утехата. Където за всеки Одисей винаги ще чака по една Пенелопа, където всяка “Нечакана среща” и всяка “Мистерия” ще се превърне в неочаквано чудо – добро като спомена за това какви сме били...