* * *
Бях на място тихо и красиво,
щурците ми пригласяха във хор,
денят се свличаше ревниво
и казваше “бъди щастлива”, por favor.
Огласяха пчелите мойта сянка,
под пъстрите дървета през деня,
под грижите на моята стопанка
на лятото усещах песента.
Обичам тишината и я слушах
и тя е като вятъра невидима,
блажено пуснах я във моята душа
и нося я под шапката-невидимка –
така обиколих на думите света..