Целуна ме Животът

Целуна ме Животът

Целуна ме Животът. Беше топло.
А бузата ми пламна от любов!
И тиха, и трепереща, и мокра
самата аз превърнах се в Живот...

Прегърна ме на тръгване. И сложи
в багажа ми и радост и сълзи.
Без щастие светът е невъзможен!
Без дъжд ще бъде пуст. И ще боли...

Погали ме Животът. Бях дете,
което ще потегля надалече.
И няма как пред нищо да се спре,
уверено във звездната си вечност...

Човекът е човек, за да се учи
да бъде обич чак до незабрава,
мечтите до последната да случи,
и себе си отново да създава,

със вяра да изтрие всеки страх,
а после да го замени с надежда.
Посееш ли в безкрая само смях,
ще жънеш радост, светлина и нежност...

И аз така. Нататък съм поела.
И винаги си нося любовта.
Целуна ме Животът. Да съм смела.
И после подари ме на света.

* * *

Имам много какво да ви кажа,
имам много какво да ви дам!
Пак ще раздавам от себе си, даже
чак до безкрая... Била съм и там.

Колко ли пъти сама се завръщах
точно в сърцето си – най-дългия път!
Плаках, обичах, прощавах, прегръщах.
Нощите пишат, а дните мълчат...

Бягат годините, сменят се вечности,
в миг се обръщат календарите пак.
Колко ли много красиви далечности
сменят със утро най-черния мрак...

Имам и слънце в душата си даже.
Имам какво да раздавам до точка.
Свършат ли думите, пак ще ви кажа,
че ви обичам. И е безсрочно.