C’est la vie!
Думите ни удрят мощни като гръм.
Крясъкът ни се превъплъщава в ехо.
Сподавяме се в кървавите си сълзи
и сърцето ни е опетнено и глухо.
Напред ни напътстват грозните лъжи,
а назад ни дърпат болезнените истини.
Но се отскубваме от тяхната хватка
и заедно бягаме със злощастните години.
Недей. Не ги рони тези сълзи.
Върни ги ти обратно.
Сладката ни илюзия постепенно се руши.
Ела в ежедневието ни арогантно.
И дори цялата болка да ни връхлети,
няма ни най-малко да съжаляваме.
Защото за това е живота, нали –
от всичко и всички да се каляваме!