Чернишка

Чернишка

Родих се куче по Божия воля. Не познавах татко до деня, в който го срещнах пред китайския магазин, където стопанката ми ходеше да пазарува.

Черен ротвайлер на име Роко. Познах го по очите, защото бяха същите като моите. Майка си я спомням бегло – тигров боксер, но много мил и симпатичен!

Отделиха ме от нея и от братчетата и сестричките ми, когато бях само на един месец. Просто една ръка ме грабна от котилото и ме осинови. Останах си сираче от мъниче, но имах нов топъл дом, хубава храна и грижовна стопанка.

С нея се разбирахме от един поглед, защото не можех да говоря човешкия език. Свикнах с гласа и по тембъра разпознавах дали е сърдита, защото съм направила беля или е доволна, защото съм се държала прилично. Обичах да ми говори и гали като коте.

Името си научих бързо и лесно – Чернишка!

Беше ми трудно да различавам цветовете, но когато за първи път се видях в огледалото разбрах, че това съм аз. Хич не ми харесаха визитите при ветеринаря – все за нещо ще се сети да ме боцне, но пък често там засичах и други кучета, с които си общувахме и разменяхме по някое лайване!

Смееха ми се на мустаците, че били къси, но се страхуваха от мен, защото повечето от тях ги превъзхождах на килограми и височина.

Веднъж, докато тичах на планината, се наврях в една локва със счупени стъкла и си срязах вените на дясното краче. Леле колко се уплаши моята стопанка и веднага ме заведе на Бърза помощ във ветеринарната клиника на града!

Мина време и пораснах, вече знаех как да се пазя и къде да стъпвам!

Уголемях толкова, че диванът ми се струваше тесен! Доведоха ми коте за другарче в апартамента, за да не ми е скучно, ама нейсе! То коте ли беше – цяло страшилище, котезавър! Биехме се на лягане и на ставане, та стопанката се принуди да си го върне, откъдето го беше взела.

След това ме затрупаха с гумени играчки, които разкъсвах с удоволствие, че обувките вече ги бяха скрили от мен в шкафа. С муцунката си успявах да отварям вратите, а от време на време помагах в къщи на стопанката като придърпвах завивките да оправям леглата.

Научиха ме да пея по радиото, а как само ми харесваше да го правя! Често си пеех и самичка, когато у дома нямаше никой.

Мразех банята и по-точно ваната, където веднъж се пързолих и си навехнах крачето.

Сигурно ще си кажете – каква глезла само, но не, не е така!

Знам, че просто имах късмет да случа на добри хора, но знам също така, че което се случва от другата страна на прозореца, е трудно за обясняване.

Светът не е розов дори и за нас – животните!

Спомням си как отрязаха тока и газта на стопанката ми през зимата и цяла седмица мръзнеше горката, докато си вземе заплатата да ги плати. Аз се свивах до нея и я топлех с тялото си и така оцеляхме в студа. За награда тя ми извади международен паспорт и не ме изостави, когато пътуваше. Водеше ме навсякъде.

Така обиколихме половин Европа и сега ако ми се наложи да се върна пеша ще го направя по звездите, защото ги запомних в малкото ми мозъче.

В един град, в който отседнахме веднъж, видях много бездомни кучета и ми дожаля.

Съвсем не приличаха на онези префърцунените от по-богатите страни. Тези бяха измършавели от глад и мизерия.

При минусови температури се свиваха да спят в подхвърлени кашони, върху пепелища от почти загасена вече жарава, или се гушеха едно в друго за да се топлят с телата си.

Въртяха се около барове и магазини с празни стомаси и се надяваха добри хора да им хвърлят нещо за ядене.

Сега е Коледа – бяла, чиста и свята!

Пожелавам на всички бедни същества никога да не бъдат изоставени и винаги да имат до себе си топлинка, храна и радост!

Чернишка

----------------
Публ. в: “Сестра на реката” (сборник с разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове), Бургас, 2017.
----------------