* * *
Човекът с ангелския глас
не пее в хор църковен,
той е безбожник и жена си бие.
Звъни фалшиво нейната камбана,
когато му изневерява с глухонемия хлебар
и всички гладни чуват.
Човекът с ангелския глас
веднъж заплака
и цялата природа спря, да го послуша.
Намести Господ тъмните си очила,
слушалките си гръмотевични постави –
да види счупената му ръка, с която би жена си,
гласа да грабне –
с бурята да му попее горе в небесата.
Защо си скрил таланта, Господи,
така дълбоко в гатанката на живота?
Заплаха някаква ли виждаш в тъмната му бездна,
или с греховност те докосват сетивата земни?
Нали един живот не стига на човека
отговора да открие,
той ослепял от красота
и оглушал от музика,
си тръгва.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------