Човешка песен

Човешка песен

По прашни пергаментни листове –
развявани безспир от ветровете –
ти вписа кървавите редове
и огнения химн на вековете.

Познаваме те с лък и кървав меч,
познаваме те в дивата ти злоба,
познаваме те в мир и дива сеч
на времето от прашната утроба!

От бури, дъждове и ветрове
ти търсеше подслон из пещерите,
а в бой със хищни зверове
в отрова си потапяше стрелите.

Прахът се трупа много векове,
затрупва кървавото старо време,
във пътя си с човешки стихове
ний вписваме най-новите поеми.

В праха заглъхва като странен ек
поемата на дивата далечност,
сред хората върви един човек
и им мълви за мир, любов, човечност.