Цветът на вишните

Цветът на вишните

Когато стъпвам босонога по тревата,
а вишневият цвят над мен вали,
когато облак се прегръща със луната
и отразяват се в очите ми звезди,

изхвърля спомените на брега морето,
за слънцето след дъжд, за пролетта,
за цветната палитра на небето,
рисувала единствено за нас дъга.

Вървяхме с теб под белоцветни вишни
и вдишвахме любов и красота.
Дърветата, облечени в одежди пищни,
помахваха със клоните на младостта.

Годините минават, сменят се сезони -
страстта на лятото, тъгата в есента,
студът от зимата, но всеки помни
цвета на вишните през пролетта.