Да, ама не!

Да, ама не!

“Бъди уравновесен и спокоен!” –
това казват хората все.
Но щом чуя така да говорят
изниква в ума ми сърце.

Тоест гърди, сърцето – под тях.
А гърдите накичени с жички.
И апарата, с онази права черта,
която я знаеме всички.

По-спокойно от туй – не знам накъде.
Ех, вие си думайте, люде –
Спокойно! Спокойно! – Да, ама не!
Нека крива чертата ми бъде!