Далечни
Няма по-далечни от тези,
дето някога са били едно.
Отминават погледи и срещи,
но и спомените се събират се в едно.
В забравена нежност, или
снимка стара, натежала
от мигове красиви.
След края идва само празнота
от спомена, че сме били щастливи.
Рамката придържа снимката красива,
но от там са като чужди лицата.
А някога били щастливи и
горели от любов сърцата.
Няма по-далечни от тези,
дето някога са били едно.
Защото краят си е край –
било каквото е било.