Демиург

Демиург

С най-тъничкото си длето времето
вае нашето съвършенство –
голото теме на мъдростта.

-------------

Обедно

Отдръпнаха се сенките –
с къщите,
със хората,
с дърветата се сляха.
И мойта сянка легна
във нозете –
закотви ме към лятната
                            забрава.
Денят –
попрегорял,
преполовен,
все още обещава...

-------------

* * *

От всички есени,
които познавам –
тази е най-мъдрата.
Следващите сигурно
ще започнат
да се вдетиняват.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------