Дива роза

Рибарски спомени

1.
На празника Никулденски в Дома
такъв ми спомен дойде на ума:
В Окръжния съвет бе практика такава:
отива ли служител да решава
проблеми в София,
напълва с паламуди сака
и без съмнение успех го чака.
И оттогава знам да се повтаря:
“Голям паламуд успешно врата отваря!”.

2.
Мъже си спомням
от отдел “Просвета” точно,
които следваха във София задочно.
Щом тръгнеха за изпит,
във вагона
те риби носеха според сезона.

А в лагер пионерски край морето
щастливо си отпускаше сърцето
години ред професорското тяло
и домочадието цяло.

Такива работи на сушата ний знаем,
затуй, рибари, здраве ви желаем!

9 декември 2019 (понеделник)

Кафене “Мираж”

Много скоро ще ида
в кафенето “Мираж”,
теб очаквам да видя
в оня кът вече наш.

Ще те чакам, любима,
до последния бус,
на езика ще имам
от кафенцето вкус.

Ще звучи в паметта ми
твоят глас в този ден,
цветове от циклами
ще дарява за мен

зимен залез в стъклата.
Ще ти пратя след час
топлина от обятия –
мой копнеж с моя глас.

10 декември 2019 (вторник)

Вълнение

Разкажи ми за нашия град,
моля те, разкажи ми,
че си срещнала общ познат,
че изрекъл той мойто име,
че ме помни, а ти му признай:
всичко, свързано с родния край,
ме вълнува,
че стих подир стих
аз с вълнение наредих
като топла човешка следа
от любимия кът на света.

11 декември 2019 (сряда)

Дива роза

1.
Докоснах дива роза
и усетих как
боде в защита и ръка, и крак.

– Ще те прегърна – казах й – бъди
по-ласкава към моите гърди!

И нека всички да узнаят тук –
от болка няма да се чуе звук.

– Каквото искаш казвай в този час,
от слънцето усмивка чакам аз!

12 декември 2019 (четвъртък)

Дива роза

2.
Сънувах ли?
Повярвайте – не знам!
Но беше лято,
хълмът – цветен храм.

Дъхът на мащерка земята ми дари
и на един завой пред мен откри
красива гледка –
храст със розов цвят –
най-хубавият цвят
на този свят!

Ах, тази Дива роза!
Този ден
от нея бе красиво озарен.

13 декември 2019 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------