ДНК

ДНК

Нещо в теб.
Нещо в начина, по който се движиш.
Нещо в начина, по който говориш.
Аромата ти.
Звуците ти под допира ми.
И нещо в красивата ти душа.
Падащата на рамената ти коса.
Меката ти кожа
И тези така коварни зелени очи
И начина, по който стреляш точно в сърцето ми,
когато с тях ме погледнеш.
Нещо в теб…дъха ми спира.
Твоето ДНК.
Природата така те е създала.
Красиво смесила предците ти.
Изваяла те е, а тя е гениален скулптор.
И ти си изящно изкуство. Шедьовър.
Посяла те е в майка ти.
Порастваш.
И идваш на този свят.
Готов да бъдеш обичан
от една простичка поетеса,
очарована от твоят образ.
Ти имаш много форми
и тялото ти е временен храм.
Идваш с бурите.
Аз чувам гласа ти в гръмотевиците
и виждам проблясващите ти очи в светкавиците.
Ти си залезите.
Ти си лято и зима в едно.
Ти си любимата поема на някого
и тази.
Музика си ти, теб Шопен те е изписал на нотните листове.
Можеш да бъдеш намерен в природните картини,
просто трябва да има някого, който да те потърси.
И той ще види. Ще те види във всяко едно кътче на Земята.