Двубой

Двубой

Два силуета в мрак съзрях,
два погледа във мене впити,
единият грозен, но велик,
другият дългокос, изпит
ме гледаше от бледото лице
и ръка протегна да ме спаси
от грехове и поквари зли,
но аз избрах по другия да тръгна...
Разкошът отведнъж познах
и залюбих живота и този мъж.
Имах всичко, правих това,
което даваше ми той на длан.
Минаваха си дните,
щастие огромно, но не било вечно,
после го разбрах...
Беше късно. Бях продала
и душата си на Него...
Кой бе това? О, Сатана...
Твоята целувка аз приех,
сега ридая, но сълзите
на тебе продадох, последното
което имах...
Сега нямам нищо...
Не знам от кой прошка
да поискам...

---------------

Из поетичната книга “Отиваш си, за да дойдеш пак”, Бургас, 2017.