Една книга между историята и психологията на възмездието

Една книга между историята и психологията на възмездието
“Завръщането на Мария-Антоанета” – финалът на трилогията на Пламен Колев “Едночленното жури”

Романът на Пламен Колев “Едночленното жури 3” или “Завръщането на Мария-Антоанета” е своеобразно продължение на трилогията, включваща излезлите по-рано в издателство “Либра Скорп” повести “Едночленното жури” и “Едночленното жури 2”. И трите повести са свързани с темата най-общо за отмъщението или ако сме по-прецизни с истории за възмездието. И в трите произведения на автора фабулата обхваща истории в които една отделна личност или група личности се сблъсква челно с неправдата и престъпно проявените силни на деня и която губейки всичко материално и духовно, решава да спаси остатъците от душата си като възмездява и като взема закона в собствените си ръце. Ще кажете: познато, една от вечните 5-6 теми в романите. Наистина е така. Според мен не случайно авторът търси пряк или косвен паралел с лица и събития от миналото. Още от първата книга той сякаш заявява, че ще сравни как едни и същи или сходни действия и постъпки на подобни герои са протичали в миналото и сега, като целта му е не толкова идентификацията на еднакво действащи литературни герои, а по-скоро последвалите изводи и поуки. Даже бих казала, че в “Едночленното жури” той е прекалено дидактичен с някои, неудачно според мен, вмъкнати описания и психологически препратки. Във втората повест нещата са по-изчистени и съвременния герой е по-убедителен може би защото е доста оригинален и е по-отдалечен от пра-образа си – маршал Кутузов, който не е типичния лакмус за разбирането на действията на рейнджъра Аспарух Кутузов.

Искам обаче да се съсредоточа върху третата повест от поредицата. В нея в добро темпо се развива една доста “истинска” история от разграбването на едно наше предприятие в преходния (исторически втори след Освобождението капиталистически период в България, който за разлика от първия не е съпроводен с изграждане на нова индустрия, а с преразпределение). Разбираемо е, че авторът се отнася негативно към международния капитал който разграби и продължава да разграбва страната. Примери освен посочения гигант в настоящето са много (може би в книгата се има пред вид съдбата на заводите за тежко машиностроене в Радомир). Бихме приели и образи като Мария-Антоанета и Мари Терез, които са доста хиперболизирани като прекалено силни личности с огромни възможности за действие, особено образа на отмъстителя- Мари-Терез. Това едва ли е възможно в реалността, но написаното е решение на автора върху което се изгражда структурата на действието, затова следва да го приемем.

За мен историческата част на книгата е много силна и достоверна, а препратките от историята към подобни начини на действие и в настоящето не ме дразнят. Разбирам влечението на автора към максимално покритие на развитието и постъпките на литературните герои от миналото и днес, но това е трудна задача и той се е справил по-скоро на средно равнище. А това защото дори и технически е трудно да пресъздадеш екзекуциите по онзи или подобен начин в наше време. Въпреки това Пламен Колев упорито се е постарал да спази хронологията на убийствата на титулярите и дубльорите им по начин и време от Френската революция и в описваното от него днешно време. Даже по-задълбочения прочит от читателите, изкушени от психоанализата, ще открие един любопитен факт, който се изплъзва обикновено на читателите, съсредоточили се само върху криминалното действие. Всяка сесия на Мари-Терез при доктора-психиатър и нейното конкретно психично състояние по време на нея е свързана с извършването на конкретно отмъщение-убийство или друго важно действие. Това е незабелязаното достойнство, което отговаря на често задавания от читателите въпрос – излекувана ли е в крайна сметка психически Мари-Терез? Отговорът е – не! И никакви бягства или отминали години на екзотични острови не могат да заменят нейния човешки провал.

Отговорът на автора Пламен Колев по отношение на мащабния въпрос – лекува ли възмездието своите отмъстители също е твърдо – не! Може да е пак твърде дидактично, но поне в края писателят честно го изразява: не отмъщавайте защото нито вие, нито потърпевшите печелят от това! Всички герои – и в историята, и ако това се случи днес, са губещи. Някои биха попитали какво да се прави тогава? Авторът не дава свой отговор за промяна на начина на действие срещу “лошите” – дали църквата и вярата, дали мащабно участие в граждански общества, дали еволюционни окопни войни с безобразието...?! Отговорът е открит!

Повестта “Завръщането на Мария-Антоанета” е противоречива, но много приятна за четене криминална книга. И понеже авторът много поиска от мен цифрово да оценя повестта му, аз с чисто сърце и пиша – Много добър – 4 и 1/2! Все пак любопитно е – как бихте я оценили Вие?

За това трябва, разбира се, да я прочетете по-задълбочено!

-----------------

Пламен Колев, “Едночленното жури 3. Завръщането на Мария-Антоанета”, Бургас, 2016.

-----------------