Епопея на забравилите

Епопея на забравилите

От черна кал направил те е Бог
и после с мисъл само вдъхнал ти живот.
За седем дни цял свят е сътворил,
дървета, океани, твари и даже този водевил.

Защо помисли, че си нечий жалък роб
и тъжно, немощно главица преклонил,
оплакваш участта си всеки ден, до гроб.
Забрави ли чий син си бил?

Изгрява слънце, трептят вълни в безкрайното море,
но ти не виждаш тях, с очи слепец си още от дете,
не чуваш нито птичи песни, ни детски смях,
и луташ се унил и безнадежден, усещаш страх.

Забрави ли безценния си дъх и вечната любов
които наследил си от баща си – твоя Бог?
Забрави ли за вечното спасение,
което се достига с вяра и без грам съмнение?

Забрави ли за онзи ден, единствен и велик
когато се роди във мъки, но с победен вик
и беше важен, тачен, уникален и любим,
а после някак си порасна... и забрави чий си син.
Синът на онзи, който в седем дни,
цял свят и теб от кал и мисъл само сътвори.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------