Гост

Дата: 
неделя, 7 April, 2019
Категория: 

Гост

Колко нощи подред този прилеп виси на тавана.
Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие.
Малък звяр, в светлините на фарове хванат
и очакващ да падне чукът за небесна разплата.

С него ставаме двама, приключили своето време.
Като тясна килия за смъртник е малката стая.
Някой ангел навярно ще слезе оттук да ни вземе,
а нататък ни чака широкият път към безкрая.

Дотогава, обаче, със него сме стряскащо живи.
И усещам как бясно препуска във мрака сърцето.
Като тънко змийче лъкатуши сърдечната крива
покрай права, която отвежда директно в небето.

Дотогава, обаче, в капана на тяло сме хванати.
Ще тежи като камък, завързана с него душата.
Някой ден ще политне и кацне ей тук, на тавана,
като мъничък прилеп, увиснал надолу с главата.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите