Илюзия

Илюзия

Денят целуна нощните прозорци
и с хладни длани мрака им изтри.
Вратите заговориха хрипливо троснато
на всекидневния си свой език.
Потекоха коли и хора
по улиците на събудения град.
И нищо не подсказва,
освен болезнената тръпка вляво,
че теб те няма вече на света.
Животът ни е сякаш че илюзия –
пристигаш тук незнайно откъде,
изчезваш после пак незнайно някъде...
И често не оставяш даже и следа.