Имена
Само името остава,
а плътта се сменя,
а плътта изтича.
Само името остава –
първата захапка,
следващите донареждат зъби,
етажират
и лицата им на зъби-единаци заприличват,
името излъчва изобилни блясъци
и не помни никой смисъла му.
Само името остава,
имената ти, Америко,
жигосани върху бизонска кожа –
Юта, Орегон, Небраска и Невада
и Айова и Айдахо,
хеликоптери “Команч”, “Апахи”...
Индианците се хилят в кръг
доверчиви в ритуала
и ритмчично се поклащат.
Индианците със зъбите си се прощават,
ама хич не им се вярва.
Тежко падат имената им,
а пък те отстъпват във мълчанието
и кръвта им в безсловесното попива...
Вече няма как
дори рогата на одрания събрат да си поискат.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------