Караулът на времето
Измориха се старите.
Оставиха сабите.
Ние поехме
караула на времето.
Какво ще си спомни,
какво ще забрави
светът –
вече
бе наше решение.
Остриета проблясваха.
Блясъкът мамеше.
Ние въртяхме
саби във въздуха.
Непохватно и тромаво,
току осъзнали се,
че всъщност държим
не саби,
а Бъдеще!
И какво ще си спомни,
какво ще забрави
светът –
вече
е наше решение!
Измориха се старите.
Оставиха сабите.
НИЕ СЕГА
сме караулът на времето.