Богоявление
Във святата река Йордан
кръщавал хората Иоан
и казвал:
“Време наближава –
Друг тука с Дух ще ви кръщава!”.
И случило се:
над реката
отворили се небесата
и Божи гълъб долетял,
той над Исус летежа спрял
и чул се глас от свода син:
“Това е Моят светъл Син!”.
6 януари 2020 (понеделник)
Празнично – непразнично
Исус родил се в яслата и вече
дошли са мъдреците отдалече
да му се поклонят, добре разбрали,
че по звездата Божи син познали.
И всичко е далеч от суетата,
но днес съвсем са други времената.
Аз панаир на суетата днеска
видях във ритуалите на “Невски”:
носиите им сърмени, брокатни,
короните им неприлично златни.
Къде са, хора, примерите лански
на обредите скромни християнски?
Днес клирът висш различно нещо знае.
Там трябва бич Христов да заиграе,
тъй както някога той в храма влязъл
и с удари търговците наказал.
...
В една рисунка Бешков преди време
показал е големите проблеми –
владика с лимузина отминава,
а покрай него кротко се задава
Христос, магаренцето сиво яха.
И думи: “Срещнаха се, но не се познаха”.
7 януари 2020 (вторник)
В Х часа
Във Х часа и няколко минути,
когато даже е нощта заспала,
ела, обичана, на мойте скути
да те целуна и да те погаля.
С теб много дълго време сме стояли
отдалечени (грешка непростима),
защото любовта си сме предали
на безсърдечна януарска зима.
А тя като съдебен заседател
ни оценява, не, сеир си прави
със оправдание, че е приятел
на най-добрите в обществото нрави.
Довиждане! Потегля автобуса.
Какъв бе смисълът от нашта среща?
Над мен вали убийствена покруса.
По-беден съм от просекя отсреща.
Ах, колко е далече твойто рамо!
Тъгата ми е просто безглаголна.
Във Х часа за мен остава само
целувка със бутилка алкохолна.
8 януари 2020 (сряда)
Йоанов пример
Йоан Предтеча някога живял,
с вода в реката хората кръщавал,
той безсърдечните изобличавал
и много знатни врагове познал.
Откак човек на таз земя светува
не иска истината да се чува.
Ласкаеш ли, човек те надарява.
И нищо ново няма оттогава.
Ако извикаш истината смела,
главата с раменете се разделя.
9 януари 2020 (четвъртък)
Късмет
Получихме на книжка свой късмет
от вкусната новогодишна баница,
сега денят напомня, че е ред
да се обърне вече нова страница.
А там не всичко ясно се чете –
един го вярва, друг се подиграва.
Годината на куки две плете
за всеки, кой каквото заслужава.
И ето – аз повярвах, че за мен
ще оплете за зима ръкавици.
Но като мине тоз сезон студен
ще пожелая аз крила на птици.
Е, много искаш, стига си ламтял!
На теб ти стига, че си жив все още.
Недей поглежда към младежки дял,
недей жадува за любовни нощи!
Я напиши един последен стих
и се завий с дебело одеяло!
Аз отговарям: не се уморих,
сърцето ми не се е тук предало.
И чакам съботния хубав час
с прегръдка моята жена да срещна
и двама да изпаднем във екстаз,
пък нека тази среща да е грешна.
Сега приемам по-конкретна цел,
защото цял горя от нетърпение:
да си заемем стая във хотел
и Бог да ни окриля с вдъхновение.
10 януари 2020 (петък)
-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------