Кажи ми
След думите
надеждата остава –
черупка с перла...
или може би?!
След тръгване
животът продължава,
редува трепетите.
Отпреди...
Лозницата съблича
свойта риза,
полето оголява –
само ръд!
Застанал по средата,
сякаш слизаш
по калния,
по прашния си път.
И тъй вървиш, забравил
световете,
държиш в ръце
гроздà от светлина.
Учудват ти се
даже боговете –
мечтите си събираш
във една!
А тя е вярно твое
огледало,
проблясва, води
и едва шепти.
След всички думи
времето летяло?!?
Дали е истина?
Кажи ми ти!