Коджакафалията (сонетен венец, продължение 2)

Коджакафалията
роден м. юни 1830 г.
сонетен венец
(продължение)

9.

Ако премери човекът с аршина,
нека лъжите си всички забравят!
Ех, Александре, по-многото мина,
ала Бургас и морето остават.

Храмът господен е къща за всеки.
Как да забравя за Святите братя.
Те ни посочиха светли пътеки,
слънце е техният дар за сърцата.

Дар ще запиша, та всяка година
дойде ли Страстната седмица – нека
лепта да взема човек-сиротина
и да отдъхва с въздишка по-лека!

Никой не може до края да вижда.
Лошото често с порои приижда.

15 юни 2020 (понеделник)

10.

Лошото често с порои приижда,
но за доброто забрава не бива.
Слънцето всички с едно око вижда,
с Божия воля земята е жива.

За бежанците съдбата е страшна,
като сираци вървят по земята,
ту ги замита вихрушката прашна,
ту им замръзват сред преспи сърцата.

Всички сме Божи чеда, майко моя.
Хората винаги искат от Него.
Малко се питат за лептата своя,
щото – да искаш е сладко и леко.

Лекият вятър безследно отмина.
Има над всички и Бог, и Родина.

16 юни 2020 (вторник)

11.

Има над всички и Бог, и Родина.
Нека го знаят отрано децата.
Много обичам свирня с окарина,
тя като славей услажда душата.

Изборът всеки самичък избира.
Щом си избрал да седиш в механата,
твоят живот ще е целият фира,
ти предварително губиш играта.

Мили тракийци, незнайни за мене,
моя подарък – парцел приемете,
къщи вдигнете в дворове зелени,
много деца живи-здрави родете!

Нека душите ви бъдат открити!
Ясно от Кръста Господен се види.

17 юни 2020 (сряда)

12.

Ясно от Кръста Господен се види,
всичко го пише в Небесната книга.
Само души за добро открити
Бог до небесния рай ще въздига.

Аз от дете съм запомнил мълвата:
габровец някой, търговец в Одеса,
ново школо построил за децата.
Туй добротворство ми много хареса.

После се чу за Георгиеви братя,
София дето с алтъни дарили.
Там за просветата, за светлината
Висше училище те построили.

В здрави темели доброто остава,
тихата радост духа усладява.

18 юни 2020 (четвъртък)

13.

Тихата радост духа усладява.
Минат години, човекът разбира:
земната слава набързо минава,
от съграденото вижда се диря.

Времето плиска реката безкрайна,
идат водите – ту в бяло, ту в черно.
Никоя мъка не е много трайна,
никоя радост не трае безмерно.

Сторвай добро и го хвърляй в морето! –
тъй са го казали мъдрите люде.
Щом е добро, то укрепва сърцето
на този, дето за него се труди.

Кой християнин е, той се познава,
ако на бедни човекът раздава.

19 юни 2020 (петък)

(продължава)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------