Корабокрушенията край Маслен нос

Черно море се включва в културния елински свят от милетските гърци през 657-656 г. преди новото летоброене, а по-късно и от дорийските гърци, които променят името на страшното някога море Понтос Аксейност на Понтос Евксиност – гостоприемно море. От подводните археологически проучвания са открити крепости-селища в залива пред устието на река Ропотамо от III хилядолетие пр.н.л., както и до нос Херсонес (дн. Маслен нос – 42° 18' 27” С.Ш. и 27° 32' И.Д.).

Изледователят Робърт Балард – откривателят на “Титаник” – открива съвсем запазен византийски кораб от V век пр.н.л., след проучване на крайбрежието близо до древното пристанище Синоп, в района на северното турско крайбрежие. На кораба са открити множество амфори и сушена риба. Това са първите потвърждения от морските дълбочини. Роберт Балард предполага, че над 50 000 морски съда лежат запазени на морското дъно.

През 1737 г. френския географ Жак Бален споменава Маслен нос с турското му наименование “Зейтин борун” и добавя, че носът е заобиколен от множество подводни скали, които гърците наричат “Сира” и преставляват голяма опасност за корабоплаването. В Певтингеровата карта Маслен нос е отбелязан с името “Тера”.

Корабокрушенията по българското крайбрежие през вековете са безбройни, но тук ще опишем част от тях, станали около Маслен нос и Приморско, между залив Стамополу и Дяволски залив.

Ето някои от тях:

През зимата на 1892 г. една гръцка гемия, натоварена с дървен материал на път за Варна, се преобръща от силната буря в Дяволския залив. На сутринта южния плаж на Приморско е осеян с греди, дъски и др. Екипажът е спасен, а чамовия материал е раздаден на хората.

През декември 1898 г. 150-тонният кораб “Аглай Валяну”, натоварен с 14 000 каси петрол от Батуми, потегля, но по пътя му го сварва силна буря и снеговалеж. Корабът губи посоката и след 7 дни борба с бурята се показва с разгърнати и замръзнали платна срещу Маслен нос. При опит да свали платната, за да намали хода, заледените платна не се огъват. Виждайки, че ще ги сполети крушение и за да се спасят под залива, пускат котва, но тласкан от силната буря, веригата на котвата се къса, моряците спускат втора котва и тя се откъсва, и така стремглаво засилен към брега, неусетно засяда върху хоризонтална подводна скала, срещу местността Стамополу (Перла). Там корабът се накланя на една страна и за един час целият залив и северния плаж на Приморско, е осеян с газени тенекии. Моряците уморени от борбата с бурята и блъскащите ги вълни, доста контузени, за щастие са спасени.

През 1901 г. месец януари един тримачтов кораб, натоварен в Галац с 14 вагона борови дъски за Цариград, потегля и попада в буря. 11 дни при силна буря и снеговалеж губи ориентация, без да знае къде се намира и в коя част на Черно море. Една нощ усещат, че вълнението намалява и вятърът леко утихва. Подразбират, че се намират под някакъв залив. Мерят дълбочините – дълбоко. Продължават 20-30 минути, вълните постепенно намаляват. Мерят повторно в тъмнината дълбочините – оказва се по-плитко. Моряците са в готовност на палубата с багажа си върху дъските. След като се оказват в плитчини, свиват руля в дясно, за да хвърлят котва. В това време задната част на карината удря в дъното на морето. Корабът се пропуква, вълни нахлуват в него, дъските на палубата и моряците върху тях са изхвърлени на брега с багажа им. Собственикът на кораба, капитан Георги Питори от Ахтопол, жена му и дъщерите му са в капитанската кабина при крушението. Водата нахлува вътре и ги удавя.

Друг случай от 1901 г. става с руският параход “Цесаревна” от Одеса. Той идва от Цариград, натоварен с маслини, машинни масла, гьон, кожи, лимони, портокали и други стоки, за Бургас, Варна и Одеса. След силна буря параходът доближава Маслен нос. Моряшкият пост на носа му проблясва и капитана остава с убеждение, че е нос Емине, без да знаят, че на Маслен нос фар още няма. Пътувайки внимателно наближават брега, без да го виждат и на самия бряг засядат върху подводна скала. Изчаквайки да се разсъмне, пускат котва. На сутринта пускат лодка с моряци, които отиват пеша в Созопол, да телеграфират до Бургас и Одеса за бедствието. Докато пристигне помощ, параходът се продънва, нахлува вода, вълните го разрушават и всичката стока е изхвърлена на брега.

В скалите на Маслен нос през 1902 г. в лошо време и силен щорм се разбива минен катер “Царевич”. След години се откриват позлатени копчета от униформа от Руския флот и други предмети с надписи от кораба.

През 1905 г. месец януари, гръцкият параход “Елпис”, на път за Цариград, при силна буря и снеговалеж, засяда върху една подводна скала югоизточно от с. Свети Никола (дн. гр. Черноморец). Параходът е здрав. Отправят телеграма до спасителното параходно дружество в Цариград, да изпрати параход, за да спаси заседналия. Такъв параход потегля, но когато през ноща навлиза в български води, обърква компаса и се бута в залива между Маслен нос и Приморско (залив Стамополу). В тъмната нощ корабът засяда върху хоризонтална подводна скала близо до Стамополу.

Объркването на компаса, което не е единствения случай през ония времена, се дължи на отклонението на магнитната стрелка вместо на север, малко на северозапад, поради медните залежи (получава се магнитна аномалия) на Бакърлъка (Росен баир-мина Росен).

Явлението е характерно почти от Маслен нос до Созопол. Вместо прав курс, идващите от Цариград кораби за Бургас, вследствие отклонението на стрелката с 2° се насочва на ляво, като засядат на крайбрежните скали. Легендите говорят, че и Вълчан войвода се е възползвал от това за да плени и ограби кораба с турската хазна, пред залива Св. Парашкева, пренасящ златото и среброто от Варна за Цариград.

Сутринта, като виждат кацналият параход на скалата, двама души от Приморско отиват до самият бряг и им извикват да дойдат, за да им дадат помощ. Морето е бурно, двама моряци влизат в малка лодка, доближават брега, но не слизат. Канят ги да доближат лодката до брега, но те задържат лодката на лопати. Хората са учудени, защо моряците се опасяват да наближат брега. Питат ги, а те им отговарят, че имат нужда от помощ, но се страхуват да излязат на брега, защото им казали, че... “българите в такива случаи убивали нуждаещите се”. Отговарят им, че и българите са хора като тях и са дошли да им помогнат. Съгласяват се. Казват, че пътуват към Созопол – Св. Никола, да спасяват заседнал параход, но самите те засядат и търсят помощ”. След дълга упоритост излизат на брега, отвеждат ги в Приморско, изпращат телеграма до Цариград, като уведомяват дружеството, че са заседнали и точно къде се намират. Хората ги нагостяват, дават им дрехи и ги отвеждат обратно на парахода. След два дни пристигат два парахода, които работят цяла седмица за да ги извадят от скалата.

С отклонението на магнитната стрелка на компаса, за което стана дума по-горе, се обяснява потъването на френския параход “Жак Фресине” на 15 февруари 1929 г. При тихо море и гъста мъгла, идвайки от Цариград, параходът се блъска в скалистия бряг, северно от Маслен нос, в близост до залива Св. Парашкева и след няколко часа се намира на морското дъно. Екипажът е спасен. Дадена му е помощ от местни хора. При спасяването на екипажа на кораба загива матрос Георги Костадинов, който е постови през това време в района. Още от времето има издигнат скромен паметник на моряка на нос Скомболитос (в превод – броеница от камъни) в непосредствена близост до устието на р. Ропотамо. По този случай с дата 26 февруари 1929 г. френския консул в Бургас отправя до кмета на Приморско следното благодарствено писмо:
“Приятно ми е г-н Кмете да предам на Вас и чрез Вас на всички жители на общината, моята благодарност за спасяването на екипажа на потъналия на 15.II.1929 г. при Зейтин борун (Маслен нос) параход “Жак Фресине”, а така също и за положените след това големи грижи за облекчаване положението на същия екипаж, който пристигна здрав и невредим по домовети си и отнесе в родината си един хубав спомен за хуманноста на българите”.
(Оригиналът на писмото се съхранява в архива на Община Приморско.)

От няколко години има инициатива от Туристическа камара – Приморско и лично от нейния председател Стоян Петров, съвместно с Община Приморско и Историческия музей в града, да изкарат винта (вала) на кораба “Жак Фресинe” от морското дъно, който да бъде изложен на видно място.

1930 година – корабът “Галваньор” е на котва в залива на Приморско, до пристанището. Екипажът изчаква товара (траверси и минни подпори), да бъдат доставени от Странджа планина и превозен до Румъния. Вечерта излиза силна буря, моряците са в кръчмата. Бурята е толкова силна, че за кратко време къса веригата на котвата и корабът е изхвърлен в скалите под Портовото управление. Рулят и железния корпус на кораба стояха във водата, между скалите, до към края на 70-години. Когато започва строителството на първия етап на т. нар. малко пристанище, тогава с плаващ кран изкарват корпуса и руля на кораба, за разширяване на подхода. Интересното за този кораб е, че след бурята екипажа започва да разпродава и разменя срещу храни с местните жители имуществото на кораба, защото остават без препитание. Все още могат да се видят мебели от този кораб, като: маса (с желязна рамка и чугунени крака, с много хубава форма), шкафчета, врати, закачалки и др.

През 1943 година в скалите на залив Кондрус се разбива турска гемия, която пренася бали с обработени кожи за Цариград. При разбиването на гемията, силната буря изхвърля балите с кожите по целия северен плаж на Приморско, като местните хора се сдобиват с този ценен за онези години продукт.

В по-късно време друг параход, пренасяйки портокали от Гърция претърпява корабокрушение и целият Дяволски залив е осеян с портоколи. Екипажът е спасен. Няколко дни наред хората събират с кофи деликатесния плод изхвърлян на брега.

На 15 декември 1951 г. в страхотна морска буря през нощта, деветима рибари, приморчани, на далян Кондрус (между Перла и Маслен нос), за да спасят мрежите, мауната и другия инвентар в борба с морската стихия рискуват и дават живота си в бесните вълни на Черно море.

Това са:
1. Вълчо Мирчев Вълчев – 33 г.
2. Димитър Проданов Кондаков – 24 г.
3. Иван Михайлов Голошапов – 48 г.
4. Костадин Парушев Димитров – 36 г.
5. Иван Василев Чифчибашиев – 19 г.
6. Георги Сотиров – 35 г.
7. Киро Киров Димов – 35 г.
8. Петко Костадинов Диков – 29 г.
9. Продан Митрев Петров – 23 г.

Днес за тях е издигнат скромен паметник в Приморско, на морския бряг до пристанището.

Освен изброените кораби със сигурност има много други потънали в дълбините на Черно море, като: “Мопант”, “Лейтенант Пушчин”, “Суифт”, “Сефак”, “Родина” и много други бойни кораби, подводници, лодки, мауни, аламани и др. По документи те се водят отдавна изчезнали, но останките им продължават да стоят някъде там долу в царството на морските дълбини, и колкото са по-надълбоко, толкова са по запазени.