Красивият Врабец

Красивият Врабец

Майката Природа рече:
“ – Времето дошло е вече –
всички птички на земята
да покажат красотата
от перцата си златисти
или песните лъчисти –
да решим и да се знае
най-прекрасната коя е!”
Развълнувано подеха
новината – да се спретнат –
бързо сресаха перчеми,
нарисуваха и схеми
на помпозните костюми,
понаписаха и думи –
ако вземат да спечелят –
да не тръгнат да треперят...
Пръв изперчи се Пауна –
без претенции за умен,
ням – опашката разтвори,
на разсеян се престори
от всеобщата възхита,
и със чара си изпитан
снизходително закима –
как победата ще има!
От скалите островърхи –
дето пиле не прехвърква
Ястребът дойде навреме –
хем отличие да вземе!
Той със клюна си почука,
поизкашля се – нафукан
и перата си приглади
за пред стари, и пред млади...
Поизлъскан и охранен,
от кокошките представен,
се показа и Петела
със осанката надменна...
Поразходи се напето –
безпричинно общо – взето
и реши да кукурига –
да го знаят, че пристига!
А след неговите “песни” –
тъй досадно – всеизвестни,
Папагалът се понрави
със сценичните изяви –
потанцува и заскача
като факелче във здрача,
но освен да преповтаря
друго нищо не докара...
Човка Свраката разтвори,
нещо смешно измърмори,
с крясък поздрави самичка
тя журиращите птички...
Бързо и денят отмина –
от красива – по-красива
бяха многото пернати –
със опашките богати –
към жадуваната титла
да успеят да политнат...
Труден изборът се случи –
коя ще бъде – да научат
всички искаха да знаят
и очакваше се краят...
Сивото врабче тогава,
каза им, че се явява –
скокна с тънички крачета,
но каквото беше клето
без да иска се препъна
и крилцето си огъна...
“ – Врабчо, махай се веднага,
че съвсем не ти приляга –
място тук за тебе няма –
нито красота голяма
имаш като всички птици –
бягай и клъвни трошици!”
Мъчно му на Врабчо стана,
че раниха го без рана,
и оттегли се в полето
с тиха болка във сърцето...
Майката Природа мисли,
и се чуди, и прелиства
дълго прашните тефтери
без решение да вземе...
Толкова прекрасни всички –
близки и далечни птички –
като френските кокони,
и с умения милиони...
Но за звание “кралица”
и оценка “десетица”,
нужно беше и душата
да е с качества богата...
Като бабичка с елече
се набързо преоблече
тя – Природата и хитро
се промъкна да разпитва...
Поизцапа си лицето
и съсухри си ръцете,
със бастунчето закрета
и завайка се несретна:
“ – Залък някой ми хвърлете
и над мене се смилете!
Помогнете ми да стана
и перцата ви да хвана,
то е вярно, че съм мръсна
и парада ви прекъсвам,
но сиротна съм и няма
да осъмна без прехрана... ”
Със погнуса я погледна –
все едно че му приседна
на Пауна от храната,
и побягна към гората...
И Петела й отказа,
понагуши се и каза:
“ – Нямам аз храна излишна,
и съм прекалено личен
с теб сега да се разправям –
чакат ме да побеждавам!”
Минаха стотина птици –
по – смълчани от мушици
щом разбираха, че трябва
да помогнат и забравят...
Уж чаровни и блестящи,
с добродетели искрящи,
но в сърцата си изтлели
към на ближния проблема...
Позагубила надежда,
че съчувствие ще срещне
се Природата зачуди –
как сред толкова заблуди
ще открие красотата
в дълбините на душата...
И тогава отдалеко,
подочуло за което
приближи се и врабчето –
от желание обзето
силичките ако има
да се отзове за трима...
“ – Бабичко, не бой се, мила!
Ето – зрънчица съм скрило
тук, с перата ми безлични –
мъничко са, но излишни
и за себе си си нямам,
но на тебе с радост давам!
Да нощуваш ще останеш
пак при мене, и да знаеш
че постеля ще отстъпя –
да отдъхнеш и от пътя!”
И внезапно, с тези думи
над гората духна буря,
бабата бастуна метна,
а лицето й просветна
като в някаква магия –
стана тя жена красива!
Там, в нозете й изящни
паднаха и дрипи прашни,
разни странни, малки твари
от морета и върхари
пееха със пълна сила
те за Майката си мила...
А Природата приклекна
към врабченцето несретно,
и светът възкликна слисан –
Тя пред него поклони се!
“ – Ето, вижте и помнете!
Някой ден ще разберете!
Пред сърцето незлобливо
всичко тука – що е живо
някак губи си от чара,
и от своята омая –
АКО ГРОЗНА Е ДУШАТА –
СМИСЪЛ НЯМА КРАСОТАТА!
Днес отсъждам – да се знае,
че Врабчето на света е
най-прекрасната ми птичка –
като светеща звездичка,
и че всякога в живота
ни е водещо доброто –
то еднакво е за всички –
от големи до мънички!”
----------------
Публ. в “Приказките на мама”, Бургас, 2016.