Лагуната
Като раздиплена от ветровете шхуна,
със скърцащи мачти и кил,
акостирах на брега на синя лагуна,
и светът стана неочаквано мил.
Прегърна сърцето ми това видение,
пленено от цветна дъга...
Котвата полегна с въздишка във пясъка
и слънчево зайче в платната изгря...
Дочух сякаш песен от хор на сирени,
заиграха край мене делфини и птици...
Затворих очи и потънал дълбоко във себе си,
смирено зашепнах молитви!