Луна
Блуднице светла, златиста, бляскава, красива, отпусни се мила моя,
не крий лицето си, недей, унилостта не ти отива.
Може би умората от отровната поход и смрад и миризма на капризи
обърква тази част, която често е тъмна, прозрачна и грозна,
навяваща страх и презрение в смъртните наши тела.
Блуднице светла, златиста, бляскава, красива недей да униваш,
недей, там под небесния купол в танц със звездите дрехите ще съблечеш.
Покварена, гола, желана и страстна с вино ще срещнеш нощта
и отново сами, потопени в екстаза на времето ще се целувате до сутринта.
Блуднице светла, златиста, бляскава, красива недей се облича, недей,
аз искам от плътта ти да вкуся небесна и да посрещна светлия ден.
Така преродена ще бъда отново и вкусила жадно небесния прах
ще тръгна с тебе гола, красива и светла в греховната същност на вечния свят.