Магьосници, магии и баяния в духовната култура на село Бръшлян

Магьосници, магии и баяния в духовната култура на село Бръшлян

Стане ли дума за митове, магьосници и други подобни суеверия, една част от обществото ги възприема със съмнение за тяхната достоверност и ги определя като мистериозни и фантастични. Затова, съвсем в началото, да чуем какво ни обяснява руският учен И. С. Лисевич за съмненията по отношение на митовете, легендите и магиите в битието на човека. Той пише, че е “изключително трудно да повярваме, че в мита има зрънце реалност – той отдавна вече е станал синоним на измислицата. Пък и съществува цяла наука, която в продължение на много десетилетия подробно е разработила въпросите на възникването и функционирането на митологичния образ именно като рожба на човешката фантазия”. И още, Лисевич се пита, какво се крие зад думите и какви съмнения съществуват в съзнанието и познанието на нашия съвременник на митовете, магиите и легендите, които са съществували и продължават да владеят духовността на човека и респективно, и духа на българите, от древността и досега!

И така, да започнем с кратко въведение към проблема за разпространението на митовете и магическите прояви по българските земи.

В своята книга Георги Батаклиев отбелязва, че “античната митология е позната през античността и в днешните български земи”. Той допълва, че в седми и шести век пр. Хр., европейските и малоазийски гърци колонизирали западния бряг на Черно море – градовете Одесос (Варна), Аполония (Созопол), Месембрия (Несебър) и други градове по тракийските земи в Мизия и покрай Дунав. И в този аспект, като пример бихме посочили античния град-крепост в близост до Бургас, основан от римски легиони, на мястото на днешното село Дебелт. Освен това, по Черноморския бряг от Босфора насам по цяла Странджа и Източна Тракия: Лозенградско, Малкотърновско и в околностите на Бръшлян са били обитавани от многобройни тракийски племена. За тях в пети век пр. Хр. Херодот пише: “Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил по мое мнение непобедим и много по-силен от всички народи. Но това е невъзможно и надали може да стане някога. Затова с слаби”. И тези траки в Странджа, по традиция са оставили и своите митологически поверия: магии и баяния, обожествени образи и легенди в потомствените поколения, за да ги откриваме днес в духовната култура на старите бръшлянци. От тях успях да събера и поместя в съдържанието на дипломната ми работа в Софийския университет на тема “Духовната култура на село Бръшлян”, с научен ръководител, фолклористката проф. Цветана Романска и опонент академик Емил Георгиев, който след обсъждането я оцени за “отличен”. Извадките от нея ще бъдат представени за първи път в тяхната автентичност на вниманието на читателите в настоящата публикация.

Магии за лекуване на болести.

Записването на магиите осъществявах в непосредствена разговор. Сядах до бабите в нашта махала, които често отсядаха на махленска раздумка. На приказки, но да вършат нещо на ръка. Да предат или да чепкат вълна, да плетат. И в един пролетен ден се спрях при две баячки, баба Вида Ангелова Мусова, 80-годишна, и леля ми Тона Григорова Гугова, на 65 години, като им обясних, че съм дошъл да записвам магии. Първата започна да ми разказва как се прави магия за уроки. “Я ще ти кажа едно баянье за уроци, но като ти го кажа от мене веке няма да се префата. То се прави с някои работи… Вземаш една тенджерка, в която има и малко водица на дъното. Казваш името на човека, на когото ще баеш, и нарядаш:

Бяла, бяла птичка по синьо небо фърка
в устата си бяло мляко носи и по
бяли каменье го пръска. Да се пръснат
тези уроки: като вятер по гора, като
дъжд по поле и да му олекне като леко перо.
И да се очисти като чисто сребро.
Ако е жена, да хи се пукне лява гърда.
Ко е мъж – да му се пукне ляво мъдо.
Ко е мома – да хи капне руса коса.

Заклинанията са отправени към бога, той да ги накаже за това, че са урочасали човека, който е дошъл да му прави магия за ляк.”

Магия за уплаха. При нея се обръща стъпката – дирята на уплашения. Баба Тона ми разказа, че “уплашения се води на голяма поляна със ситна трева преди да изгрее слънцето. Очертава се дирята. Подкопава се и се обръща с пръстта нагоре. Под буцата се поставят три гвоздея и малко солчица. Така уплахата от човякът бяга и той се успокоява.”

Баене за уроки. В разговора се намеси и баба Вида Мусовина: “Сега, Иване, я ще ти разкаша няколко магии и една – голямата магия хи казват – самодивско баене за всякаква болест. Първо една за урочасавенот. То е от очите. Очи има такива. Може, че дяте може да е урочасано. Може и добиче. Гърбът му се подува, има сакантия (по бръшлянския диалект, уградисания изживява силно вътрешно болезнено напрежение, б.м.) – голяма болка. Ако е урочасано дяте, яска го (бие го) в слепоочието. Глава го боли. Плаче. Ако пък е малко и нали не може да ти каже какво му е – реве. От очите му сълзи текат и вяжгите му се засукват. По това се познава, че дятето е урочасано. Има такива хора със силни очи, дето урочасват. И то им е дадено още от малки. Когато дятето го отбие майка му, че и втори път го закърми, то като порасне, урочасва… А за другите магии, какво да ти казвам, това все дяволски работи… Та за уроки, когато се бае, се нарядат следните думи: “Изляла е лява жена от лява ряка. Тръгнала е в ляв пъкь, изляла е на ляви овчаре. Овчарету люв егрек градихя, ляви овце дояха. В ляво ведро, в лява цедилка го цедяха.” Това го изричаш над главата на урочасания. И сетне, ако се прехати, оздравява.

А сега ще ти кажа магията: леене не олово при уплаха. Мене ми е каза баба Тонка Чайковица. Ще седне пред уплашеният и ще му баеш. Ще наричаш: “Изляла е черна жена от Черно море, стреснало се слънцето, измясти се от ятакът. Изместила се месечината – стреснал се царет. Изместил се престолът… Намести се сърце на място! Стресна се владиката – изместил се от престолът. Стреснала се кучката, изместила се от етакът – оставила си кученцата… Стреснала се свиньята – изместила се от картогът (леговището) – оставила си прасенцата… Намести сърце на място!”... И сетне веке ще се лее оловото. Взема се някой стар куршум. Слага се в енно кандилце да се стопи. След това ще го сложиш в зелена паница с вистра водица. Лежиш по гръб, опенът (изпънат – по странджански диалект). Слага ти се кърпа на очите и тогава ти се лее куршумът. Лее се три пъти и то само в събота. Ако е за уплаха, оловото не се пръска, стои си непръснато. А когато се излива, то се разпръсква и от каквото е изплашен човякът, тогава се слива и дава формата на това нящо, от което се изплашил човекът.”

В това време баба Вида изгуби търпение и се намеси:

“Сега я ще ти кажа енна голяма магия – самодивско баене за всякаква болест.”

И баба Вида подхвана:

“Тръгва една стара баба с едно бъкръченце, върви, че стигне до някое изворче и сложи малко одица в бакърченцето. Но като черпи водата, черпи е от горе надолу по оттокът на водата. След това отива на три пряхода – обикновено се минава през място, откъдето единствено е възможно да преминеш – и вземаш от тези преходи по един камень. Първи камень за господе. Втори камень – за уруки. Трети камень – самодивски. Срещу сряда или петък ще ги закачиш някъде и то с вода в бакърчето. Като ги слагаш в бакърчето едно по едно ще гледаш кой камен, като го пуснеш във водата, пищи. Ако болестта е господе, тогава ще пищи каменът на господа. Ако е от уруци, ще пищи за уруци. Ако ще пищи самодивският, значи човякът е урадисал. Минал е през урама – магическо място – и го хванала урама. След това ще измиеш гърба на болния с тази водица и всичко там ще оставиш: и съд, и нож, и риза, и всичко. Това знам, това ти казах.”

Магия за кашлица. (Много се префата.) Ще вземеш от три места вода и ще мълчиш, като я вземаш. Но водата се взема срещу сколаст, т.е., когато решиш да правиш магията. И то да е сряда срещу петък. Ще сложиш девет зърна црън пипер, девет ядки орехови, захарчица или медец и сам от двора на някоя чужда къща ще вземеш клечици. Обръщаш пиростията и слагаш клечиците да се варят. Ще ги бъркаш с девет лъжици и като се сварят, ще даваш на болния да пие. Сетне изваждаш лъжиците една по една, събираш ги всичките и ги хвърляш през глава. Ако паднат обърнати към тебе, ще се излекуваш от кашлицата.

Самодивска магия – “Чуване на човек”. Много е лоша. От нея се умира. Човек се “чува за болест, когато е оградисал”, за да оздравее.”

Питам баба Вида какво означава “да оградисам”?

“Това ще рече, че си стъпил на самодивска софра. Тогава нящо ти се вцепенява: ръка, нога (крак), парлазирваш се. Глава те боли и други болки може да имаш. Тогава тайно се събират няколко жени и решават да го “чуват”. Чуваньеот е да направят самодивска магия, та болестта от болния да се прехване на друг човек, който да се разболее, а болния да оздравее.”

Питам баба Вида кога я правят тази магия?

Тя ми отговори: “Когато някоя жена има болен мъж вкъщи. Тогава ще го “чуват”… Жената на болния ще свари фасул, ще го стрие. Ще извика три жени. Ще им сложи три кърпи да ядат. След това една от жените ще вдига три пъти софрата, като ще изрича следните думи: “Майки, сестри и посестрими, да си донесете на болния здравето и да си вземете болестта.” Прекада се болният. Тогава едно от жените излиза пред вратата и пръска вода, но не се връща по същата пътека. И това се прави мълчаливо в полунощ. На сутринта рано си разотиват, но в различни посоки.

Заканистката. Много лоша магия за болест. Ако болният е оградисал, за да го остави болестта или да се предаде на друг човек, добитък или да го напусне, се прави заканиската. Прави се от пет колачета с различна форма. Изнасят се далече извън селото. Защото, ако се поставят на път, където минават хора, може някой от тях да се “прихване”. И никой не знае кой ще е този, дето ще мине първи, за него да се прихване болестта. Тогава той оградисва, а болният оздравява. Болестта се пренася чрез направеното от някакви неща, които наричат – “сторинье” (т.е. “сторено”, приготвено само за тази цел). Спасение от нея няма. Има малка и голяма заканиска. Голямата заканиска прихване ли някого, може да му донесе и смърт.”

В нашето село като баячка бе известна и баба Деспа Атанасова, а също и нейният мъж дядо Атанас Въргов. Те живееха на края на селото, откъм Бурилото, в ниска земълна къщичка срещу дядо Стоян Темелят и баба Тодора от Паспалово, Лозенградско, сега в съседна Турция. Веднъж като малък ми отече врата. Излизаше ми цирей “слепок”. Без връх и чак ми изкриви главата. Тогава ме заведоха при баба Деспина баячката, да ми го бае. Тя взе едно бакърче. Сложи в него малко вода на дъното. Разбърка я с малко трици. Разбърка ги с ръка и започна да ми бае с ръка на отока и да нарежда някакви думи, които аз съм забравил вече. Тогава баба Деспа поръча на майка ми да ме заведе на аязмото при параклиса на Света Петка Българска и да ме наклепе с жълтата пръст. Не зная по какво поверие, но преди да ми направи този компрес, върза върху едно клонче парче от дреха – парцалче. Прекръсти се и се завърнахме в село. До вечерта отокът спадна и циреят се проби, смали се и след ден-два изчезна. Оздравях. Баба Деспа ни срещна и рече на майка ми – няма да е от жълтата, а от баилото.

В Бръшлян всички знаеха, че дядо Григор Гугов, който през 1965 г. беше на 77 години, е знахар-магьосник. Едър мъж за който на младини се знаеше, че е бил горски стражар, строг и безстрашен и доста различен в поведението си. Той никога не се усмихваше. При него селанитя водеха само домашни животни: кон, крава, коза, магаре, вол, ако по тялото му се показва отичане, или пък е ухапан от змия. И той при такива случаи ги лекуваше, като ги “запише” в някакъв тефтер, без да обяснява защо и каква магия му прави на животното. Не обичаше да го питат. Заставаше пред добичето и изваждаше тефтера. Записваше му името, ако има такова. Взира се в написаното и почти безгласно си шепнеше някакви думи. След това казваше на стопанина: “Хайде, води го, ако е ухапано от змия, ще се прехвати и до утре ще оздравее”… Той беше женен за леля ми тона, затова като почина, бях любопитен да надникна в тефтерчето му. Но леля ми не ми позволи да го пипна. “То е ей там в долапа и не бива да го гледаш, защото дядо ти Лигор бе записал някога като горски стражар магия с арабски думи от един стар овчар дядо Занго, който през войните попаднал пленник в Азия. Оттам ги носел и лекувал добитъка. Предал ги на дяда ти Григора. Не мога да ти ги дам, да не се разболееш и ти. Виж да не те сполети болест като сестра ти – млада си отиде”.