Малки морски елегии

Малки морски елегии

ХХІ

Не се сърди на бедния поет,
не го съди по строгите закони.
Той малко е унесен, малко блед
и винаги за всичко е виновен.

Виновен е за мрака и глада –
затуй на барикадите умира,
виновен е за сушата, дъжда
и даже за строежа на всемира.

Виновен е за дивия прибой,
за разлива безумен на реките
и ако на света не беше той –
о, кой ли би посочил нам звездите?

Не се сърди на бедния поет,
не късай хвърчила, цветя, антени...
Той малко е унесен, малко блед,
той малко е... нали разбираш – гений.

ХХV

А утрото приличаше на вечер
с провиснали завеси от дъжда.
Но румена черта на две пресече
далечната неясна резеда.

От изгрева морето бе измито,
изчезнаха бои със мръсен цвят
и ставаха кобалтови водите,
тържествен и сияен – този свят.

Понесоха се старите гемии
със влюбени във вятъра платна
и сякаш, че завръщахме се ние
в преминали отдавна времена...

А вечерта въззеха се в небето,
подобно изпарения и дим,
разцъфналите храсти и дървета
и пролетния дух лазурно-син.

ХХVІІІ

Ний бехме с тебе неразумни.
Разсипници на светове.
И не оставихме да лумне
пожара, който още тлей.

Сега седиме беловласи
в бамбуковите си кресла,
поставили като апаши
най-тъмните си очила.

И във следобеда с лозята,
със жълтото море, със нас –
ний чакаме да духне вятър
във предпоследния ни час...

Това е бъдеще все още –
то може да се промени.
Но моля те – не идвай нощем
и ако дойдеш – остани.

ХХІХ

Ела на старата гемия
във шумен ден, във светъл ден.
Ний нямаме какво да крием,
освен безкрайния си плен.

Ела с оная рокля южна
с оранж и жълто и пембе –
и озари духа ми гузен,
с кея с цялото небе.

Ще те посрещне екипажа
в едно единствено число,
а юнгата ще ти разкаже
това, което е било.

И капитана-философа
ще ти приготви чаша джин...
Вземи си златните пантофки
и унция любов вземи.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------