* * *
Мечтая,
чувам китарите.
Сигурна съм,
че акордите ще отекват в съзнанието ми
дори и след смъртта.
Мелодията им гали душата ми,
кара ме да се рея.
Мечтая думите да ги няма –
да се чуваме истински,
да усещаме чувствата
първично
Мечтая за роса по устните
а пръстите ти продължават
да се разхождат по струните
Мечтая.
Толкова е истинско.
Реалността е пълна с грешки.
Болезнено е да я гледам.
Мечтая
да се рея над всичко.
Завинаги.