Миндя

Миндя

След всички пребродени пътища,
след целия летен сеир,
днес сънувам пътечката тънка
към заспалия селски вир –
седя си на нея и чопля
от пита суров слънчоглед,
убеден, че смехът съществува
и че всичко ще бъде наред!
До мен едно пъргаво слънчице
върти русолява глава.
Бавни риби се крият в подмолите
на задъханата река.
Седем облака бягат от себе си
и не искат да завали,
поне докато е събота.
В неделя по не боли.
И се е ширнала слънчевост!
И там, на речния бент,
есента си приготвя боичките
и щрихира един орнамент
с преобладаващо жълто
и черен контур отстрани.
И знаем, че скоро ще мръкне,
за да чакаме първи петли,
вплели ръце край огнището
и отворили сетива.
И на вас от сърце пожелавам
да сънувате всичко това!