Мира Дойчинова за нейната стихосбирка “Нека бъда Любов!”

Мира Дойчинова: Разковничето на успеха е да откриете своето собствено вдъхновение и да го подарите на света.
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

– Здравейте, мила Мира, и благодаря, че приехте поканата ни за представянето на стихосбирката ви – “Нека бъда любов”. Бихте ли ни разказали малко повече за себе си, за да запознаем читателите с вас и вашето творчество?

– Здравейте! Какво да кажа за мен... Имам чувството, че всичко е казано вече през годините – в стиховете и в картините ми. Разкрих се цялата... Съвсем обикновен човек съм, на 38 години, все още момиче по душа. Постарах се да запазя детското в себе си и това ми помага много. Иначе съм технолог по образование и библиотекар по професия, но в момента определям себе си като творец на свободна практика. Обичам книгите и котките. Имам издадени шест стихосбирки до момента и много самостоятелни изложби. Саможива и стеснителна съм. Мисля, че това си личи и без да го казвам.

– От колко време се занимавате с поезия и защо решихте да се отдадете именно на литературното творчество?

– По точно е да се каже, че поезията се занимава с мен. Тя ме е избрала, а защо – това не мога да кажа. Просто следвам призванието си и това е най-естественото за всеки човек. Пиша от дете, или както ми се струва – пиша от цял живот. При мен се случи някак естествено, неусетно. Никога не съм го искала, нито съм се стремяла към това. Такъв е бил пътят ми може би.

– В днешно време е ясно, че все по-малко хора четат, особено от младежта. Според вас, какво трябва да се направи, за да се засили повече интереса на младите и хората към литературата?

– Младите хора имат нужда предимно от разбиране, подкрепа и стабилна ценностна среда. Оттам нататък те сами ще изградят интересите си, по възможно най-добрия начин за тях.

Децата са любознателни по природа. От нас, възрастните, зависи да култивираме това и да посочим правилната посока. Но само с обич и търпение, защото насила нищо не става. Времето е ново, интересите са нови, ще се приспособим. Сега по-голямата част от вниманието е насочено към интернет, но книгата няма да умре никога. Бъдете сигурни в това.

– Наскоро имахме радостта да прочетем вашата стихосбирка – “Нека бъда любов”, какво точно ви вдъхнови за нейното създаване?

– Всяка една от книгите ми е родена от много обич. И всяка една от тях показва личностното ми развитие във всеки един етап от живота ми. Това е моят начин да търся и да разбирам себе си – чрез стихове. В последната си книга показвам именно до къде съм стигнала – до осъзнаването коя съм и коя искам да бъда. Любов. И продължавам нататък.

– Какво бихте искала да остане в сърцата и умовете на хората, след като прочетат стихосбирката? Какво е вашето послание, което искате да оставите към читателите?

– Много често читателите ми казват: “Хей, успяваш да кажеш всичко, което и аз чувствам в момента...” или пък “Мира, точно това имах нужда да чуя сега...”... Хората сами откриват своите послания, разпознават ги със сърцето си моментално. Защо ли? Защото любовта е универсалният език, на който говорим всички. И това е достатъчно.

– Имате ли си любими писатели или поети и кои са те, защо са ви любими?

– Любим писател – Тери Пратчет, безапелационно. Обожавам чистия, неподправен, интелигентен и безкомпромисен хумор, граничещ с ирония понякога, но винаги уцелващ точно в десятката. Харесвам също и Дъглас Адамс, Клифърд Саймък, Станислав Лем, Айзък Азимов, Аркадий и Борис Стругацки... Обожавам научната фантастика, израснах с нея. Голяма част от нейните възгледи ме формираха като характер – особено факта, че продължавам да вярвам в чудеса, докато едновременно с това оставам непоправим реалист. Как го постигам, не знам. От поетите харесвам – Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, Димчо Дебелянов, Яворов, Петя Дубарова... Няма да казвам защо. Чета ги със сърцето си и ги чувствам.

– Черпите ли бази за сравнение от тяхното творчество със вашето?

– Не. Абсолютно не. Човек започне ли да се сравнява с някого, значи е изгубил себе си някъде по пътя. Нямам нужда от това. Достатъчно ми е да изразявам собствените си усещания и стремежи, и да се придържам към тях. Непоправим индивидуалист съм. Сигурна съм, че всеки стойностен творец е следвал интуитивно тази максима, без оглед на времена и епохи.

– Бяхме очаровани от оригиналната идея за корица на стихосбирката ви и вашите лични рисунки, които сте публикували в нея. Бихте ли ни разказали повече и за любовта ви към рисуването и изобразителното изкуство, това втората страст ли ви е и кога се появи във вашият живот?

– Рисуването е първата и най-голяма страст в моя живот. Вероятно ще изненадам много хора с това изявление, но това е самата истина. На седемгодишна възраст направих първата си самостоятелна изложба. Обожавам да рисувам. Това е още един начин да изразя себе си по подходящ начин. Другите са писането и музиката.

– Има ли нещо определено като послание, което искате да оставите към читателите чрез вашите красиви рисунки и какво е то?

 – Струва ми се, че посланието е много ясно и хората го усещат. Афинитетът ми към красотата и изяществото е много силен и изпъква във всяка моя рисунка. Светът има нужда от повече красота, нежност и обич – в отношенията ни, в ежедневието, в постъпките и мислите ни. Ако положим повече усилия в тази насока – светът ще бъде чудесно място за живеене.

– Какво е за вас поезията и какво ви вдъхновява да пишете?

– Поезията за мен е начин на изразяване. Начин да се търся и да се откривам във всеки миг и аспект. Да се променям, да се опознавам, да израствам. Записвам себе си и продължавам нататък. Но всеки път свързващото звено е любовта. Това е моето неизменно вдъхновение.

– Имате ли си любимо стихотворение – фаворит от вашата стихосбирка, което би се харесало на читателите и кое е то?

– Не мога да кажа това. Все едно да избера кое от личните ми осъзнавания и преживявания е било най-важното или най-силното за мен. Всичките са значими по свой собствен начин и всяко е изживяно и почувствано много дълбоко. Нека читателят сам да прецени и да избере за себе си кой стих най-много се доближава до собственото му светоусещане. Така би било редно.

– Какъв съвет бихте дала на младите автори, които тепърва навлизат като литературни творци и все още се колебаят в уменията си или в това да издадат книга, има ли някаква “универсална рецепта” на това, как да се превърнеш в успешен автор?

– Аз не възприемам себе си като успешен автор. Дори нямам идея какво е това, за да мога да дам подобна рецепта. Възприемам себе си като човек, който е вдъхновен през повече от времето си и претворява това вдъхновение във всичко, което прави. Може би това е разковничето – да откриете своето собствено вдъхновение и да го подарите на света. Без да се страхувате, без да се колебаете, без да се съмнявате във възможностите си. Изразете собствената си индивидуалност. Животът има нужда от това.

– Бихме ли могли да очакваме нови неща от вашето творчество и ако да, ще загатнете ли на нашите читатели малко за тях?

– Разбира се. Подготвям нова изложба, която смятам да реализирам през есента на тази година. Започнах да пиша и нова книга, но тя ще е по-различна от всичко мое досега, защото самата аз се намирам в нов период от живота си. Трябва ми повече време. Време за обичане... А за какво друго би могло да се използва времето, всъщност?

--------------
Интервюто е публикувано в “Colours Of Life”.
---------------