Млади продавачки в центъра на София

Млади продавачки в центъра на София

Момичетата с празните очи
стоят пред магазина и очакват
съдбата си, която се вгорчи
и ги направи продавачки.
Те подранили са. Работният им ден
започва в девет – как да закъснеят,
щом ги грози опасен инцидент –
да бъдат безвъзвратно уволнени.
Не искат да продават чест и плът,
продават други стоки те изкусно...
В клиентите се вглеждат някой път,
опитват своя шанс да не изпуснат.
Животът им не е богат жених
и не е никак мил, любвеобилен...
Щом ги съзрях, за всичко им простих –
за женската им хитрост и безсилието
да бъдат дами, да не лягат с друг,
когато някой беден ги обича...
А всъщност най-богатият съпруг
могъл би да е злобен и себичен.
Какво ли щастие, какъв ли шанс
съдбата им предлага в магазина,
там даже Омир, Чехов или Брамс
са само стока за снобарската витрина...
Момичетата с празните очи,
красиви, образовани, невинни,
не искат болката им да личи,
готови са далече да заминат,
да търсят там, в чужбината, късмет
и повече назад да не погледнат.
В родината превръщат се във смет,
но в странство ли е шансът им последен?!
Пресъхне ли моминската им гръд,
кой българи достойни ще откърми,
къде е търсения, праведния път,
щом в райската градина раснат тръни.
Предците ни превърнаха във рай
градините с огромно трудолюбие.
Пустиня днес е родният ни край
и нейде по света ще се изгубим.
Или ще се опълчим на инат
на всички антибългарски душмани
и родният ни край след мор и глад
ще излекуваме от тежки рани...
Момичетата с празните очи
изстрадват съдбините на България,
припламват във сърцата им мечти
да променят все нещо, да повярват,
че няма да са жалък слугинаж
на богаташи с чужди интереси
и ще намерят в себе си кураж
да станат пепеляшките принцеси...
България не е ли в този свят
приела участта на пепеляшка,
но кой ли ще е принцът, с кой ли сват
ще се превърне във принцеса-богаташка!?
Кой вярва в тази приказка добра!
Сами ще трябва пак да се спасяваме,
защото с подарена свобода
за независимост мечтаем само...
Денят работен вече отлетя,
момичетата чакат свойте принцове
да дойдат във ръцете със цветя
и да ги отведат завинаги в дворците си...
Простете ми, момичета добри,
че нищо не купувам – отминавам
и сякаш под краката ми гори
от залеза на мащеха-държава!