Морето ми предложи брак
Морето ми предложи брак
и падна на колене то пред мене.
да му откажа нямаше аз как,
отдавна искаше сърцето ми да вземе.
Облече ме то в рокля от вълна,
рапан за пръстен в дар принесе.
Защото знаеше, че бих могла
да бъда вярна и във есен,
когато топлото в неговата гръд
изстине и с вълнение,
в очите му когато видя скръб,
до него ще съм аз без грам съмнение.
Поиска скованите му брегове да стоплям аз,
когато зимни вопли го застигнат.
И щастието му да споделям,
когато лятото усмихнато пристигне.
Поведе ме към скалния олтар
под погледи на чайки, морски миди.
Дошъл бе и морякът стар,
щастливият момент за нас да види.
Морето ми предложи брак
и падна на колене то пред мене.
да му откажа нямаше аз как,
отдавна сърцето мое му принадлежеше.