Мрак

Мрак

Когато смях клокочи във сърцето,
и ведрост някаква струи от теб,
тъгата лепкава разтапя се в небитието,
звезда изгрява в черното небе.

И виждаш ясно като в слънчев ден,
че тъмнината никога не е сама,
че тя е като почва плодородна,
без нея как изобщо би видял Луна?

И как без мрак да те обгърне
ще разбереш, че днес е новия ти ден,
и Слънцето не просто се завръща,
макар невидимо – то винаги е с теб и мен.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------