На Бургас с любов

Този град, ако беше филм, щеше да е на Уди Алън! Въобще да не ви звучи претенциозно – така си е!

Случващото се във фабулата му е толкова по Алън, че от него би излязло поне половината му творчество. (А другата половина би била с местни актьори!) Ще ни прощавате за шовинизма!

Ако този град беше по сценарий на Алън, щеше да е „Полунощ в Париж“. Или част от него. (Част от града, не част от филма.) Всяка нощ героят щеше да пие бира с легендарните бургаски поети, художници, артисти. И нещо повече – дори с тези, които не са вече сред нас. Просто духът им е още тук, словата им излизат от устата на онези, които останаха. А ти си онзи, който има шанса да се докосне до тях, да преживее сътворяването на изкуството, което те очарова.

Ако беше кинолента, градът щеше да е „На Рим с любов!“. Щеше да разкрие своите тайни на онзи, който има очи и памет за тях. Щеше да открие неподозирани таланти и невероятни форми. Щеше да направи теб, най-обикновения, своя звезда. Щеше да те завихри до степен да грабнеш всичко от живота. А когато те успокои, да си открил себе си. Щеше да извлече от сърцето и душата ти най-виртуозните ти трели.

Този град би могъл да е по Уди Алън във всички негови вариации, но винаги в неговия контекст. Винаги в онова му настроение. Винаги в жизнерадостния му абсурд, който обърква всичко, но, оказва се, за да го пренареди по най-удачния начин, най-често така, както си е било. Само че вече осмислено.

Това „катарзис“ ли се казваше?