На риболов

Преди няколко дни, Петър, Киро и Илия се уговориха да отидат на риболов на Велека. Разпределиха си задълженията по подготовката на излета. Илия трябваше да набави бял и червен червей. Петър да осигури малки жабки.

Разнообразната стръв е важно условие за успешен риболов. В различно време, рибата кълве на различна стръв. А там, по големите и дълбоките вирове на реката, има много и всякаква риба – едър кефал  (лупавец), уклей (белица), големи екземпляри скобар (лъжник), крайморска черна и бяла мряна, балканска пъстърва и др.

Пътуването осигуряваше Киро с неговото не до там ново, но издръжливо Рено. Риболовът беше току-що разрешен и тримата очакваха, че все още ненаплашената риба “ще взема”. В петък вечерта риболовците се срещнаха на чашка за доуточняване на подробностите. Петър, като най-възрастен и опитен въдичар, добре познаващ местата по Велека, напомни още веднъж всичко да се прегледа, нещо да не се забрави.

– И да не тръгнете без прът и въдици! – каза шеговито Петър при раздялата.

На другия ден, точно в пет часа, тримата се качиха на колата и потеглиха за средното течение на Велека край Граматиково, родното село на Петър. Колата се носеше уверено по скоро ремонтирания асфалт. На “Пода” се отклониха за “Босна” и след това за с. Визица и Граматиково.

Пътуването мина неусетно в приятелски разговор, шеги и препоръки, как да се действува, когато се закачи едър екземпляр или как риболовецът да се крие да не го забележи рибата.

Водата на Велека е бистра и никакви светли дрехи и бели шапки. Види ли те, рибата бяга. Сядате ниско или се маскирате зад ствола на някоя елша. Трябва да знаете, че рибата във Велека е таласъмлия. Това не е морето или Мандренското езеро. По реките, особено бистроводните, рибата се лови чрез вардене, а понякога и пълзене – каза Петър и с това приключи инструктажа.

Киро и Илия слушаха внимателно, защото, макар че бяха им разказвали много за Велека, досега не беше им се отдала възможност да я посетят.

Спряха колата на местността “Припор”, в непосредствена близост до реката. Поделиха си стръвта “по братски”. Илия сложи белите червеи в пластмасова кутийка, а червените – в метална, от боя за обувки. Белият червей се отглеждаше върху мърша и за по-голяма издръжливост се смесваше с дървени стърготини. Червеите миришеха неприятно. Но бяха едри и добре охранени. Следователно можеше да се очаква, че рибата ще взема на тази лъскава, бяла и пикантна за тях стръв.

На около 100-150 крачки, реката правеше десен завой под прав ъгъл и след кротък бързей се разстилаше в широко десет-петнадесет метрово, дълбоко корито. Водата беше бистра, със зеленикав цвят. Двата бряга бяха обрасли с високи елши, устояли на много “слизания” на реката, след топене на снега или по време на проливни дъждове. Мощните им корени проникваха дълбоко в брега и го предпазваха от системни водни порои.

В средата на разлатия и дълъг повече от сто метра дълбок вир имаше няколко единични върби, около които кръжаха орляци от едър кефал.

Кристално чистият горски въздух се вдишваше с лекота. Той ухаеше на мента и други етерични масла, отделяни от множеството билки, които растяха край реката. Тишината се нарушаваше от някой падащ лист или от крилете на ниско летящ воден кос. Последните думи на Петър бяха:

– Разставяме се един от друг на 15-20 крачки и… на слука!

Всеки зае мястото си. Чуха се три леки пляскания от падането на плувките във водата. Спотаени, риболовците зачакаха сигнал от дълбините на вира. Петър и Киро запалиха цигари. Илия не беше пушач. Той имаше навик да сложи филия бял хляб във външния джоб на анорака си и седнал, от време на време да отчупва и си хапва от него. Така направи и сега. Хлябът беше пресен и той го дъвчеше и поглъщаше апетитно.

Тишината беше нарушена от Петър. На него се падна да изпита първата тръпка. Едър кефал се закачи на въдицата му. Той започна да “обира” внимателно кордата и държеше рибата в непрекъснато  напрежение. Когато мина край върбата, в средата на вира, рибата се опита да се вмъкне в корените, но съобразителният риболовец опъна умело кордата и поведе жертвата си към брега. После извади устата на рибата над нивото на водата. Тя пое въздух, успокои се и той безпрепятствено я изтегли на сушата.

– Браво, Петре! – каза Илия и добави – Заиграе ли мечката у комшиите ще дойде и при нас – И впери поглед към плувката си.

Петър извади кантарче от раницата и претегли кефала.

– Килограм и двеста грама – обяви той и добави с нескрита гордост. – Берекят версин.

– На какво го хвана? – попита Илия.

– На бял червей – отвърна Петър и поясни, – но на “грозд”.

Илия разбра грешката си. Той също ловеше на бял червей. Куката му беше малка (№ 10) и той слагаше само по едно червейче. “Ще трябва да сложа по-голяма въдица и да премина също на грозд” – помисли си той. И бързо направи смяната.

Междувременно и Киро изкара един кефал, а Петър повтори.

Илия бръкна в джоба си и извади последната хапка от филията бял хляб и без да е погледне я напъха в устата, сдъвка я и я погълна. След това, като изоставащ, побърза да вземе от кутийката 4-5 бели червея за да ги окачи под формата на грозд върху куката. За негова голяма изненада, кутийката беше без капачка и с нито един червей в нея. Червеи нямаше и в джоба му. Илия разбра, че при откъсването на хляба, неволно е отворил кутийката. Белите и пъргави гадинки са се набили в хляба и заедно с него той ги е изял до един. Илия не се погнуси. Той само осъзна, че нещо е пукало при сдъвкването на хляба.

– Петре – обърна се той към баш рибаря, – моля те дай ми малко бели червеи, че моите свършиха.

– Е, как ще свършат! – удиви се Петър. – Та ние сме още в началото на риболова.

– Така е, но свършиха. Изядох ги – и Илия обясни на двамата си приятели, какво е станало и с нежна настойчивост отново ги помоли да му дадат по малко от своите бели червейчета.

Така и стана. До края на деня, Илия улови пет хубави кефала. Петър остана с три, а Киро с две риби. Преди да си тръгнат Петър каза:

Слуката ни беше добра, но и преживяното от Илия си го бива.

– Имаш предвид червеите ли? – попита Илия. – Все едно съм ял хляб с малко развалено месо. За мен щеше да е трагедия, ако вие нямахте възможност да ми дадете червеи. Тогава днешният риболов нямаше да и толкова приятен и успешен.

--------------

Публ. в сборника с разкази “Незаличими спомени”, Бургас, 2007 г.