Наоколо обгръща ме тъма

* * *

Наоколо обгръща ме тъма
във формата на твоята уста.
А устните са плътни и големи
и ме поглъщат като във вселена.

Раздвижват се. Усещам твоя дъх.
Дъхът ти – израз на духа,
възправящ се чрез пламък на свещта,
обгърната от падаща тъма.

И в таз тъма съзирам твоя лик,
изплуващ и потъващ всеки миг.
Опитвам се с ръка да го погаля,
ала ръката огънят изгаря.

Свещта угасва. В придошла тъма
отново аз оставам сам – сама.
И диря твоя дух опияняващ,
но само жар от пламъка остава.

----------------

Публ. в “Темида и Пегас. Антология поезия и проза от бургаски юристи”, Бургас, 2016 г.

----------------