Наследницата

3

Новината се носела из бизнес средите на Турция, с бързината на тракащи токчета и звън на телефони. Появила се наследница на една от най-силните, финансово, семейни фирми, с дългогодишна история и юзди в костеливата ръка на умна жена. Много умна, но докога щели да й стигнат силите да гледа напред.

Точно когато очаквали уморено да отпусне ръце и да се оттегли в заслужена почивка, оставяйки голямата игра на съвета на директорите, то от нищото се появила нейна наследница. Темата за синовете й, които губела един по един, но дълбоката майчина мъка не извадила от строя, била тема, която никога не била коментирала, дори с най-приближените си.

Нямало начин, болнавото момче, така умно, за тези които го познавали отблизо, да се е женило, без пресата да надуши събитието и то да обиколи страната.

Слуховете били колкото фантастични, толкова и абсурдни и забавни. Всяка сутрин Мелиса и баба й четели на закуска истории, коя от коя по-невероятна, за нейната поява в сарая и намеренията на баба й да й отстъпи мястото си в кабинета. “Проверени” източници уверявали любопитните, че момичето е дъщеря на принцеса, избягала с младия си любим и после починала при раждане на детето.

Други твърдели, че е плод на извънбрачна връзка и били съвсем близо до истината, но според историята, майка й също била покойница.

Трети, по-скептични, вярвали, че старицата е решила да осинови момиче от източна Европа, което да направи своя наследница и във вените на младата жена не течала и капка кръв, същата като на мнимата й баба. По-романтичните смятали, че момичето е заченато с любов, тук били съвсем прави, а след смъртта на любимия си, майка й я крила дълго, за да не й бъде отнета от властната й баба.

Никой и не предполагал, че дълго преди внучката, майка й вече живеела в сарая, под топлите грижи на свекърва си. Така си било, а всеки опит за публичност така разстройвал снаха й, че възрастната жена се отказала да я представя на светски събития. Като тиха, кротка сянка споделяла живота й, стъпвайки по стъпките на мъртвия си любим и копнеейки отново да прегърне дъщеря им.

След като момичето било поверено на баба си, тя напълно се потопила в нейния свят на поезия и неизживяна любов. Свят красив по своему, но недостъпен за никой друг. Тогава, казват, тя се оттеглила окончателно от реалността, неспособна да се раздели с товара, който носела със себе си. Разсъдъкът й се лутал в миналото. Страхувала се да го напусне, за да не се раздели завинаги с любовта, която белязала живота й. Макар й жива, мислите й оставали с мъртвия й любим. Това нямало как да знае никой, дори от най-любопитните. Това не го разбирали дори тези, които я обичали. Легенди се носели за младата наследница. Основателно подклаждани от тези, които вече я били срещали из офиси и фабрики, неотлъчно следвайки баба си и готова да попива механизма на успешните действия, всички тънкости на успеха, които старицата бързала да й предаде.

Била красавица, с красота, която не те поразява, но остава в съзнанието ти и искаш да я опознаеш и отвътре. Безспорно била и умница. Въпросите, които задавала на съвещанията на ръководството, не били детински, а обещавали бърз ум и хладни страсти. Маститите корифеи в бизнеса били стъписани, с каква лекота схваща и как заявява, че няма да има само представителни функции, а последната дума. Миналото й било обвито в мъгла, но бъдещето й било ясно. Тя била тази, с която щели да съобразяват решенията си...

------------
Откъс от романа “Мелиса. Пътят към сарая”, Книга втора, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
------------