Нечий град аз който не познавам

Нечий град аз който не познавам

Нечий град аз който не познавам
и който изведнъж
е някак същият, през мен разтърсва се
и ляга слаб на майчината гръд.
В ранен час поемам по път.
От съненост сърцата ни са натежали,
понякога сме натъжени,
понякога мечти ни предстоят,
но крилата на поети
отдавна са ни завещани.