Независимостта на България

Обявяването на независимостта е акт на достойнство на българския народ, на българския политически елит, на държавата. България вече не само де факто, но и де юре се превръща в независима държава!

22 септември 1908 г. е една важна дата за българския народ!

Каква е обстановката преди век в България, на Балканите и Европа?

Решенията на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г. още действат – Княжество България е поставено във васални отношения със султана и Високата порта.

Начело на Княжеството стои княз Фердинанд I, който е непризнат като такъв от всички страни, вече 20 години. В България от м. януари 1908 г. има ново правителство, начело с министър-председателя Александър Малинов. Отминало е последното българско въстание срещу Османската империя – Преображенското въстание 1903 г. и голяма бежанска вълна приижда в Югоизточна България и по Черноморието – в Бургаски и Варненски окръг.

Старата българо-турската граница до септември 1913 г. започва от брега на Черно море, на 3 км южно от Приморско, от края на залив Атлиман, минава зад Международния младежки център (дн. Албена холдинг АД – Приморско), над Дяволското езеро, в посока с. Писменово по граничните постове: “Дяволско езеро”, “Каратопрак”, “Мусакьой”, “Дели Рашо”, “Живак”, “Уграш” и от там по хребета към възвишението “Босна”, посока Елхово, Кърджали и Смолян. Днешните села и градчета по Южното Черноморие: Лозенец, Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Резово и селищата в Странджа планина, както и цялата Малкотърновска община до есента на 1913 г. са под турско иго.

На 11 юли 1908 г. в Турция е извършен т. нар. младотурски преврат, начело с реформистите, който коренно променя ситуацията на Балканския полуостров. Младотурците извършват редица преобразования, но същевременно се засилва националистическата пропаганда. ВМОРО свива знамената и четите са преобразувани в легални Български конституционни клубове и Народно федеративна партия на Яне Сандански – те участват в изборите в турския

Меджлист (Народно събрание) и печелят 4-ри депутатски места. Може да се каже, че след хан Тервел (718 г.) Яне Сандански е вторият българин влязъл триумфално със своята войска в столицата на Източните империи – Цариград. След преврата всички стават отомани, но това не означава равноправие на всички народности в империята, а бърза “отоманизация”, сиреч асимилация на друговерното население.

На Балканите, Гърция се готви да присъедини остров Крит. Сърбия предявява претенции за излаз на море.

През 1908 г. изтича срокът на окупация на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, предвиден от Берлинския конгрес и Хабсбургската монархия се готви да анексира двете славянски области.

Европа е разделена на два враждуващи военно-политически блока: Тройният съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия), а в другия блок, Антантата – влизат (Великобритания, Русия и Франция). В желанието си да привлече нови съюзници Антантата стимулира обединението на балканските държави в отбранителен съюз.

Българското правителство начело с Александър Малинов, внимателно наблюдава обстановката, реагира на променените условия и преминава към решителни действия за подготвяне на независима България. През тези 30 години от освобождението княжеството действа като независима държава, но въпреки това няма право на легации и посланици, няма ни на картата на света, не можем да сключваме международни съюзи, действа “режима на капитулациите” – система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с търговия с Османската империя, а това води до финансови загуби. Митническия режим и такси не се определят от българската държава, а от европейските сили. Български съд не може да съди чужди търговци при нарушение на българското законодателство. Дори нямаме право да подпишем мирния договор след победата в Сръбско-българската война -1885 г. и е подписан от Османската империя.

На 30 август 1908 г. българският дипломатически агент (нямаме право на посланик) в Цариград, Иван Евстатиев Гешов е пренебрегнат от протокола на Високата порта и не е поканен на приема от великия везир, на който присъстват всички дипломати в турската столица и ги гощават с пилаф (т.нар. Пилафена история). По този повод българското правителство реагира остро и на 1 септември Иван Гешов е отзован и се връща в София. Кризата между двете страни е реален факт.

На 5 срещу 6 септември избухва стачка по железопътната линия Белово – Свиленград – Цариград, която е собственост на Османската империя и е отдадена на концесия за 25 години на барон Хирш. Тази линия е част от Източните железници (Хиршовите железници). Правителството използва ситуацията и на 9 септември окупира цялата линия на територията на нашата страна. Кризата се задълбочава още повече тъй като освен на Турция са засегнати интересите на четири от най-големите банки в Европа, една от които е австрийската Линдербанк, вложили капитали в железницата. Построяването на железницата е поверено на видния банкер Бишевехаим и барон Морис дьо Хирш, формално различни юридически лица, а де факто съпритежатели на обща банкерска къща, а освен това барон Хирш е зет на Бишевехаим.

Правителството предприема редица дипломатически сондажи за евентуално признаване на независимостта, без да се стига до нарушение на Берлинския договор. За австрийската столица заминава княз Фердинанд, който престоява доста дълго там и има срещи с император Франц Йосиф I и с видни дейци на дипломацията. Интересът на княза към Австрия не е случаен, тъй като австрийската дипломация също търси начин да наруши договора, за да анексира окончателно окупираната Босна и Херцеговина. Между двете страни не са подписани никакви споразумения, но фактите показват, че има известна синхронизация в действията на Виена и София. Българското правителство е подтикнато да обяви независимостта и от Русия, и от Франция, имайки своите съображения.

Правителството в София предприема действия за ускоряване на обявяването на независимостта. Докато княз Фердинанд се колебае и продължава да стои във Виена, кабинетът начело с Александър Малинов е значително по действен и решава независимостта да бъде обявена на 20 септември 1908 г. На 21 септември Австро-Унгария уведомява Великите сили, че ще анексира Босна и Херцеговина.

Княз Фердинад се завръща по най-бързия начин в България с парахода “Крум Страшний” на русенското пристанище, където го очакват министър-председателя Ал. Малинов и няколко министри. Решението е обявяването на независимостта да стане в старата българска столица Търново – символичен акт за продължение на второто българско царство. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка на гара Две могили. Там премиерът Ал. Малинов написва текста на Манифеста и под него поставят подписи княза, премиера и министрите. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която увековечава паметния ден.

На 22 септември 1908 г. в 10 часа влака спира на спирка Трапезица в Търново и от там княза, официалните гости и гражданството се отправят към църквата “Св. Четиридесет мъченици”. Духовенството посреща княза на вратите, където млад дякон го приветства с кратка реч и обслужват молебен за благоденствие на българската държава. След тържествения молебен княз Фердинанд прочита Манифеста за провъзгласяване на независимостта на България.

МАНИФЕСТ
Манифест към българския народ
По волята на незабвения Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския крал и от юначните Българи, на 19 февруари 1878 г. сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна...

Когато княза прочита Манифеста, председателят на Народното събрание Христо Славейков казва: “Ваше Величество, от името на народното представителство Ви моля да приемете титлата български цар!” Един отец тогава пише: “Величествени бяха минутите, прекарани в църквата “Св. 40 мъченици” при провъзгласяване на българската независимост. Буен до забрава, бе патриотичния възторг на присъстващите. А каква неописуема радост бляскаше в очите и лицата на всички.”

След това всички се отправят с файтоните към историческия хълм Царевец, където министър-председателя Ал. Малинов се качва на стол и прочита отново Манифеста, пред събралото се хилядно множество. Отново радост, приповдигнато настроение и усмивки по лицата на хората. След него царят също се качва на стола и държи реч. Всичко завършва с фотографиране с народа, за увековечаване на забележителната дата.

Към 17 часа файтоните с гостите се отправят към Преображенския манастир, където има скромна трапеза, от български гювеч и хубаво токайско вино.

Докато чуят скандалната новина европейските държави и докато реагират – на 23 септември, Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, на 24 септември Гърция присъединява остров Крит, вдига се такава разправия между Великите сили, аха да избухне войната, така че за нарушението на Берлинския договор от страна на България никой не повдига особен въпрос, освен Турция!

Сега независимостта на България трябва да се легализира, като получи съгласие на Високата порта, като сюзерен на княжеството, така и от подписалите Берлинския договор. Отношенията между Турция и България се изострят много, като съседите проявяват агресивност. Българското правителство заявява, че няма намерение да отстъпва, дори ако се стигне до война. Правителството пристъпва към мобилизация на българската армия, което разтревожва Великите сили.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушението на Берлинския договор е успешно решена. На 14 октомври Англия, Франция и Русия, подкрепени от Германия и Италия връчват колективна нота до българското правителство, която поставя условие да демобилизира армията и преговори с Цариград. Преговорите започват, делегацията се води от Андрей Ляпчев.

Турция също е посъветвана от Великите сили да започне преговори за разрешаване на проблема. Правителството в Цариград излиза на разговори с предложения, които са абсолютно неприемливи за България. Турските искания към България са за компенсация от общо 650 000 000 златни франка, сума, която надвишава над пет пъти бюджета на страната за 1908 г. Българското правителство отхвърля повечето от десетте искания на Турция, но се съгласява да плати компенсация за Източните железници (309,6км) и Източнорумелийския данък, като Ляпчев е категоричен – България може да заплати не повече от 57 500 000 лв. Започва пазарлък: Турция сваля от 650 на 125 милиона, ние вдигаме на 82 000 000 лв. срещу незабавното признаване на независимостта. Преговорите зациклят и са прекъснати поради твърдата позиция на двете страни.

Отношенията между България и Турция се изострят до крайна степен. За да се избегне войната, която може да се превърне в общоевропейска, Русия със съгласието на Англия и Франция се намесва в преговорите и конфликта е решен положително. Русия опрощава дълга на Турция като намалява своето вземане от 125 000 000 лева – военно обезщетение (контрибуция) останало от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. по Берлинския договор. В замяна на това Турция се отказва от всякакво обезщетение от България. От своя страна България се задължава да плати на Русия за продължителен срок от 75 години 82 000 000 лева.

На 3 март 1909 г. в Санкт Петербург е подписан руско-турски протокол, който урежда финансовите въпроси между двете страни и между България и Турция. В края на месеца се сключва българо-руска спогодба за дългосрочния заем, за който историците писаха, че до ден днешен България не е плащала и копейка по този дълг. На 16 април 1909 г. българското и турското правителство подписват окончателен протокол, с който се уреждат всички спорни моменти и Турция признава независимостта на България, Русия също признава независимостта, след което в продължение на 10 дни – Великобритания, Франция, Германия, Италия и всички други държави признават независимостта на страната ни.

Обявяването на независимостта е акт с непреходно значение за българския народ.