Нежна изящност

Нежна изящност

Колко красиви са голите клони –
нежна изящност, пробила мъгла!
Точно сред тях пак лъчите се гонят,
пръскайки вредом букет светлина.

Тайно прегръщат се с облаци бели,
тихо танцуват в мъгла и сумрак.
Може би клоните с пръсти са спрели
капки дъждовни прелитащи пак?

Някога тъжно в небето надничат,
галят звездите, прегръщат Луна.
Сякаш са пръсти, така ми приличат,
пръстите нежни на мила жена...

Колко красиви са голите клони –
нежна изящност, пробила мъгла!
Точно сред тях, ветровете се гонят,
носейки пъстра и цветна дъга!