О, колко много сълзи спотаени

* * *

“О, колко много сълзи спотаени”
и толкова възторзи се стопиха
душата ми, отново наранена,
потърси тя спасение във стиха.
Порови се във спомените бивши,
разлисти паметта обнадеждена
и тръгна тя като жена във рикша
спокойна, негримирана, смирена.
Видя в пространството, че няма разстояния,
че всичко е една безкрайна линия
на образи, епохи, състояния
и танци по житейски петолиния...
Потръпна пак във меланхолни издихания
и скри се във черупката на Рака
да може като в приказни издания
съда на времето си да дочака...