О, мои бедни богове!

* * *

О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден...
И ето –
падате
един след друг,
прекършени.
И погледът ви
толкова учуден.
Към небето.
Към онази незаслужена
и толкова нелепа
смърт...
О, мои бедни богове,
воювайте достойно в тази битка,
чийто край
е предрешен!
И шансът ви
е абсолютно никакъв!
Воювайте!
До края!
Като богове!
За правото
да сте подобие!
И образ!
И животът
няма да е победен!
От смъртта.
Защото ще ви помнят!